Всеки ден по света се случват различни бедствия – пожари, наводнения, свлачища, вълни цунами... Понякога ставаме свидетели на изригването на вулкани, а друг път – на различни по сила земетресения. В повечето случаи тези бедствия са с локален характер. Това означава, че макар да нанасят сериозни щети, те са ограничени до сравнително малка площ и последиците от тях се отстраняват по-лесно. През определен период от време обаче ставаме свидетели на бедствия с огромни мащаби, които отнемат живота на хиляди хора и причиняват щети за милиарди. Те са толкова големи, че излизат извън пределите на държавните граници, а за възстановяването на щетите от тях е необходима значителна международна помощ.
Този тип бедствия предоставят възможност за провеждане на „дипломация на бедата“. Разрушителното земетресение, което преди дни разтърси Турция и Сирия е именно такова. Може да звучи цинично, но истината е, че всеки път, когато ни връхлети някое голямо бедствие, държавите по света започват да провеждат дипломация или казано с други думи – опитват се да извлекат политически или икономически ползи от ситуацията. Не вярвате ли? Спомнете си за пандемията от Ковид-19 преди няколко години. Тръмп нарочи вируса за „китайски“, а президентът на Танзания отрече съществуването му, за да насърчи туризма в страната. Руските и китайските ваксини не бяха допуснати на западните пазари, както и западните ваксини не достигнаха до китайците и руснаците. Едни държави получиха ваксините си като дарения, а други трябваше да си ги закупят. Започнаха да се налагат модели за справяне с пандемията – шведски (с меки мерки), китайски (политика на нулев Ковид), израелски (с масово ваксиниране). Наложен беше и диктатът на Зеления сертификат...
По подобен начин стоят нещата и днес. Бедствието е различно, но дипломацията си е все същата. Можем да очакваме, че едни страни ще помогнат на Турция, други – на Сирия, а трети няма да откликнат въобще. Някои държави ще изпратят спасителни екипи, други ще дарят финансови средства, а трети ще се включат в акциите по възстановяването на засегнатите територии. Реакцията на всяка от страните ще бъде съобразена с националния й интерес, или с други думи – всичко ще бъде извършено по правилата на „дипломацията на бедата“.
Снимка: БГНЕС
Къде е България?
За първи път от много време насам българската държава реагира навременно и адекватно. Страната ни беше една от първите, които се притекоха на помощ на южната ни съседка, а това ни накара да се гордеем, че сме българи. В действителност през последните дни България показа на света как е редно да се провежда „дипломация на бедата“ и го направи по най-добрия възможен начин – като заложи на старата българска поговорка „Приятел в нужда се познава“.
Сигурно сте забелязали, че най-здравите връзки между хората се изграждат по време на беда. Същото важи в пълна сила и за междудържавните отношения. В този смисъл българската помощ за Република Турция е безценна, защото работи не в едно, а в поне две направления. На първо място е чисто човешкият й характер. Истината е, че пред бедствие от такъв мащаб всички ние сме безсилни – то идва изневиделица и ни връхлита със страшна сила. Днес то се случва при тях, а утре може потърпевшите да сме ние. Затова е добре да бъдем смирени и съпричастни. В действителност никой не може да бъде подготвен за такава трагедия, нито жертвите, нито спасителите. Единственото, което можем да направим е да дадем всичко от себе си за спасяването на живота и здравето на възможно най-голям брой хора! Да осигурим на съседите си спасителни екипи, техника, медикаменти и стоки от първа необходимост.
Дългосрочните позитиви от помощта
Също така обаче, трябва да си даваме сметка и за дългосрочните последствия от нашите действия. Помощта, която оказваме на южната ни съседка в този труден за нея момент е и сериозна инвестиция в бъдещето. По същество тя е „дипломация на бедата“. Няма съмнение, че след месец, два или година кризата ще бъде преодоляна. Инфраструктурата ще бъде поправена, а разрушените сгради – възстановени. Ще остане само споменът за бедствието. Заедно с него обаче, гражданите на южната ни съседка ще помнят и помощта, която им е била оказана в най-тежкия за тях момент. Те никога няма да забравят спасителните екипи и малките български знаменца върху техните униформи. Ще си спомнят за българските пожарникари и българските медици, за колоната със специализирана техника, която са видели на пътя, докато се придвижва към района на бедствието.
Всичко това означава, че днес, съзнателно или не, България надгражда двустранните си отношения с Република Турция. В този смисъл помощта, която предоставяме има потенциала да се превърне в един от най-големите ни дипломатически успехи през последните години. Много хора не си дават сметка за това, но
Турция е най-важният ни съсед!
Снимка: БГНЕС
Замислете се само – южната ни съседка играе изключително важна роля по отношение на сигурността на България. В качеството й на наш съюзник в НАТО Турция е стабилизиращ фактор в района на Близкия изток и удържа конфликтите далеч от границите на Европа. Южната ни съседка ограничава значително мигрантския натиск върху България, въпреки че самата тя изпитва трудности, тъй като към днешна дата на територията й пребивават около 3,5 млн. бежанци. Без нея натискът върху границата ни би бил огромен.
Също така, след началото на войната в Украйна значението на Турция за нас стана още по-голямо. Това се дължи на ключовата й роля в сферата на енергетиката. Стратегическото местоположение на южната ни съседка осигурява пряк достъп на страната ни до енергийните ресурси от районите с най-висока концентрация на енергоносители в света – Персийския залив и Каспийско море. През последните години Турция се превърна в значим енергиен хъб и понастоящем е единствената ни реална алтернатива за снабдяване с природен газ на добри цени.
Тук трябва да отбележим, че България също е много важна държава за Турция, защото ние сме нейната врата към Европа. По-голямата част от износа за Европа, който съставлява половината от целия износ на Турция, преминава през България. Над един милион тирове годишно пренасят търговски стоки през ГКПП-тата между двете държави.[1] Това означава, че надграждането на добрите отношения е от взаимен интерес.
Помощ: за Турция – ДА, за Сирия – НЕ!
Много хора тук биха попитали защо не споменавам Сирия – все пак тя също пострада, в някои отношения може би дори по-тежко. Не е ли редно България да изпрати помощ и към нея? Отговорът е – НЕ. Или поне, все още не. Причините за това са много, но аз ще се спра само на две от тях.
Първо, разполагаме с ограничен брой екипи и оборудване, което означава, че не можем да помогнем на всички. Също така, в момента все още се намираме във фазата, в която се борим с времето, за да спасим човешки животи. Логично е да изпратим екипите си там, където те ще бъдат най-ефективни, а това означава в Турция, защото тя се намира по-близо до нас и разполагаме с необходимата логистика да го направим. Помощта за Сирия следва да бъде осигурена от други държави – Иран, Израел, Египет и донякъде от Съединените щати, посредством техния военен контингент.
Второ, няма никаква логика да рискуваме живота на българските граждани в съмнителна операция със спорен резултат. Истината е, че днес Сирия е разкъсвана от конфликти държава, която не може да гарантира сигурността на спасителните ни екипи. Същото важи и за хуманитарната помощ – няма никаква гаранция, че тя ще достигне до нуждаещите се. Напълно възможно е силите на Асад да я отклонят в друга посока, така, както са го правили и преди.
Снимка: PIXABAY
Реакцията на България беше бърза, точна и навременна.
Казаното дотук показва, че страната ни реагира адекватно на ситуацията. Нещо повече – България беше първата държава от ЕС, която изпрати помощ на Република Турция. Според специалистите скоростта при реакцията в такива ситуации е от изключителна важност, защото затрупаните под руините хора разполагат с ограничен прозорец от време, в който могат да бъдат спасени. В този смисъл бързата, точна и добре премерена реакция на българската държава заслужава похвала. Струва си да се отбележи и активността на гражданското общество, което събра голямо количество стоки от първа необходимост и ги изпрати към нуждаещите се граждани в южната ни съседка.
Можехме ли да направим повече?
Разбира се, на всички ни се искаше да бяхме направили повече. Трябва обаче да си дадем сметка, че към днешна дата България не разполага с толкова голям брой специализирани екипи, нито с необходимото количество механизирана техника. Реалността е такава, че страната ни трудно би могла да има по-голям принос за спасителната операция. Занапред обаче това може да се промени. Бедствието в Турция ни показа, че е важно да имаме изградена система от голям брой добре обучени хора, които да могат да бъдат мобилизирани в помощ на населението за кратък период от време. В този смисъл е необходимо да помислим за изграждането на добре оборудвани сили за бързо реагиране при различни видове бедствия, които при нужда да бъдат изпращани и отвъд границите на страната.
Стратегическото местоположение на България предполага развитието на подобни сили
Истината е, че никоя държава не е застрахована от бедствия с подобни мащаби. Затова най-доброто, което можем да направим е да се подготвим. Това означава да подобрим организацията на настоящите си сили за реагиране при бедствия и аварии, да закупим допълнително модерно оборудване и да изградим мрежа от голям брой доброволци, които в случай на нужда биха могли да бъдат мобилизирани в кратък период от време.
Стратегическото разположение на страната ни в центъра на Балканския полуостров означава, че в случай на бедствие с големи размери ще бъдем в състояние да окажем важна помощ на своите съседи. Изграждането на такива сили ще отнеме много време и ресурси. С годините обаче инвестицията ще се изплати, защото благодарение на тях ще спасим голям брой човешки животи и ще имаме възможността да провеждаме успешно нашата българска „дипломация на бедата“.
[1] Турция: България е нашата врата към Европа, БНР https://bnr.bg/post/101417863/turcia-balgaria-e-nashata-vrata-kam-evropa
Добави коментар