Дефектът на пеперудата

07:25, 07 юни 23 / Защо ни е важно Шрифт:
Цандрина Немер

 ,,Не може да преместите дори една песъчинка, без по този начин да промените нещо във всички части на неизмеримото цяло“ – Йохан Готлиб Фихте, ,,Предназначението на човека“, 1800 г.

Годината е 1992.

След Беловежкото споразумение и разпада на Съветския съюз се решава съдбата на бившия черноморски флот на СССР. Двамата адмирали – адмирал Игор Касатонов, командващ ВМФ на Руската федерация и вицеадмирал Борис Кожин, първи командващ на ВМС на Украйна, заявяват, че никога няма да воюват един срещу друг.[i]

Тридесет години по-късно режимът на Владимир Путин превръща Черно море в зона на военни действия. Тридесет години по-късно Украйна и Русия се намират в разгара на война, вземаща десетки хиляди животи от двете страни на фронта, спускайки след себе си отново Желязната завеса, а от това и появата на четвърто измерение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Alexei Nikolsky

То се превърна във видимо след ескалирането на конфликта, разделяйки обществените нагласи на две крайности. Едната – продукт на старата история, а другата – продукт на новата.

Златната среда е абстрактна.

Не носталгия по идеологическото минало, а пазител на закостенели ценности, виждат в образа на Русия нейните защитници. Злото, което творим ние самите, бързо излиза от паметта ни според Сейичи Моримура. Хаосът е моментът, в който то изплува и обзема съзнанието. Насажда омраза, липса на емпатия и разрушава колоните на върховенството на правото, свободата на словото и личността. От зората на съществуването си човекът копнее за спасител, но спасител не е онзи, който властва над другите. Не е и онзи, който взима решение кой да бъде спасен. Вавилонската кула сякаш не е била унищожена.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Head of the Donetsk People's Republik Handout 

Годината е 2022. Окопите край Бахмут – място, в което Бог няма.

Времето тече обратно на часовниковата стрелка. Смъртта е единственият обитател със сърпа си, стъпките й се усещат по-тежки от всякога. Калта е плаващ пясък, в който потъват мечти и надежди.

В спектакъла ,,Косвени щети“ по книгата на Светлана Алексиевич ,,Войната не е с лице на жена“ бе представен един момент – телата на мъжете, загубили живота си на фронта, се хвърляха в общ гроб. Майка със сълзи на очи и пресипнал глас отчаяно търсеше сина си. За последно сбогом, което нямаше. Стоейки над общия гроб, тя прие всяка една от жертвите като свои синове и продължителният й вик – ,,Синко“, в който тя оплака всички тях, прониза залата. Не беше просто вик, а разкъсана душа. Душа, която и Смъртта би се изкушила да вземе. Това е войната. Реалността не е само Бахмут – тя е Херсон, Маринка, Волноваха, Буча, Ирпен. Имперските амбиции на Руската федерация дехуманизираха човешките същества, връщайки ги към примитивността, крепейки Вавилонската кула.

Но империите по природа са нестабилни.

,,Оказва се – пише Робърт Дал, че демокрацията донякъде е въпрос на шанс, но пък и шансовете й зависят от това, което правим самите ние…Ако добре разбираме какво е нужно за демокрацията и сме решени да го осигурим, можем да я опазим и, нещо повече, да развием по-нататък демократичните идеи и практики“.[ii]

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Президентство

Украйна може да бъде определена като фронтова държава за защита на демокрацията срещу зараждащата се или вече родила се диктатура от Изток. България е направила своя геополитически избор да се присъедини към евроатлантическото пространство и общността на равни.

Годината е 2014. Нашествието на Русия в Украйна. 

„Гледката на насилствена смърт прави хората уязвими за разкази, които придават по-голям смисъл на съответната смърт. Тези разкази се разпространяват по руската телевизия. Невъзможно е да се установи кой е изстрелял снаряда, взривил се в един или друг квартал, но руската телевизия, достъпна в частите от Украйна, които се контролират от Русия, обвинява украинската страна.

Както си спомня един украински гражданин, сражавал се на страната на Русия, обяснението, че украинската армия е геноцидна организация те кара да приемеш, че отделните украински войници са „същества в човешки образ, които могат и трябва да бъдат убивани. След като сепаратистите причиняват същата смърт, на която са станали свидетели, разказите за невинността се превръщат в несъмнена истина. Трудно е да се устои на лъжи, заради които вече си убивал“, пише Тимъти Снайдър в книгата си ,,Пътят към несвободата“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Oleg Petrasyuk

Пропагандата – четвъртото измерение.

Инструментът за преобразуване и овладяване на емоциите и нагласите на хората, без те да го осъзнават, започна да бъде все по-видим за човешкото око. Информацията все повече натежава в пространството и прави въздуха непоносим за дишане. Войната отвори път на субверсивните малцинства[iii] да разпространяват идеите си без да бъдат спирани от нищо и никого освен критическия разум и стабилната обществена прослойка.

Деградацията на правовата държава е тяхната цел, бленувайки за спасителя, който зад маската си е тиранин. Тиранин, установил тоталитарен контрол над личността. Медията и изкуството са за прослава на Държавата. Антиутопичните сюжети не са затворени между кориците, превръщат се в реалност.

,,Невежеството е сила, войната е мир‘‘[iv], а колко блажено е неведението относно друг начин на живот? Бидейки с отворени очи, те ще ти бъдат отнети. Субектът е обект. Обект на идеалите за „съвършен“ свят на индивид, който сее разруха. Старият свят го е обзел като призрак, който шепне в сънищата му как да издигне нов свят, камък по камък[v] или жертва по жертва. Това е спасителят, който ослепява, а не изцелява. Спасителят, който умъртвява свободната воля.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maxim Shipenkov

Това ли са вашите ценности? А вяра? Това ли е бъдещето, което ще позволим да пребъде? В тази посока ли крилата на пеперудата ще запърхат?

Няма идеален режим, защото изначално човешките същества не сме идеални. Демокрацията според Цветан Тодоров има своите интимни неприятели – популизмът, ултралиберализмът и месианството. В никоя форма на управление не влиза изграждането на земен Рай. Едем е представян като строй, който обезличава и отнема сетивата. Едем е Армагедон. Примиреността, засяла се в нашето общество, трябва да бъде отхвърлена.

Обречени ще сме на Вечното завръщане към тиранични режими, ако наблюдаваме огъня, подклаждан от малцинствата и Руската федерация. Наш дълг е да върнем четвъртото измерение към това, което е било – нетолерирано от едно здраво общество, стъпило върху основите на демокрацията. Дълг към Човека, дълг към свободата, защото държавата не е – „Това съм аз“ (L’État c’est moi), а Държавата – това сме Ние, защото „Историята ни учи, че народ, който властва над другите, не може да бъде честит“, заявява Елцин в своята реч в Киев през 1990 година.[vi]

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maxim Shipenkov

[i] ,,Исвестия‘‘, Москва, 1992 г., брой от 18 май 1992 г.

[ii] Дал, Робърт. (1999). За демокрацията. София: Обсидиан

[iii] Юнг, Карл. (1957). Скритият Аз. София: Хермес

[iv] Оруел, Джордж. 1984. София: Сиела

[v] Старогръцкият мит за Ариадна, пресъздаден в постановка в германския научнофантастичен трилър Dark.

[vi] Бжежински, Збигнев. (1997). Голямата шахматна дъска. София: Обсидиан

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 09:56, 07 юни 23

На някои хора ваксините окончателно са им размекнали мозъците.Що пък не видях нито една статия за зеленото фашистче,което предизвика тази касапница-неговия залог беше членство в НАТО срещу живота на 44млн.души.Е заслужаваше ли си?

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама