(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени в престъпмисъл. Колеги от академичните среди минават в режим на канибализъм, за да защитят партийната линия. Те хвърлят телата на своите прегрешили братя по професия и призвание на гневната тълпа, за да докажат пред света, че са правилните представители на просветата.

 

Няколко скорошни публични дефенестрации на учени от висок ранг демонстрират защо това, което някои наричат прогресивизъм, всъщност повече прилича на проказа, поразяваща смисъла, фактите и свободата.

 

От последните дни идва заглавието за италианския професор Алесандро Струмия, който окончателно бе деперсонализиран от ЦЕРН (Eвропейският център за ядрени изследвания). Още миналата година Струмия си навлече праведния гняв на прогресивното крило в научните институции като си позволи да изкаже лично мнение за някои статистически разлики между мъжете и жените в сферата на физиката. Професорът критикува новия политически коректен подход за назначаване на дами на важни постове в името на половия паритет, а не заради реални заслуги по принципа на меритокрацията. Последва стихия в социалните медии и дигитален феминистки линч за бедния италианец. Тогава ЦЕРН прекрати сътрудничеството си с професора, а сега демонстративно скъсва всички възможни връзки с него и на практика го изличава от всичко свързано с грандиозния европейски проект.

 

Университетът в Пиза, където човекът преподава, също го подложи на публично мъмрене. Струмия стори непростим грях. Изтъкна „факти на омразата“. Реални и подкрепени от доказателства аргументи, които не звучат хубаво. Най-вече не звучат „инклузивно“. Физикът подчерта, че съществува все по-голяма и политически мотивирана дискриминация по полов признак в света на физиката. „Физиката е измислена и развита от мъже, в тази област не се влиза с покана“, каза той, подпечатвайки съдбата си. Думите му са истина, но истината не е приоритет на прогреса.

 

Същото разбра и великият биохимик и нобелов лауреат Тим Хънт. Преди няколко години големият и доказан ум беше премахнат от публичния живот заради шега. На събитие в Южна Корея ученият усмихнато разказа как в лабораториите може да станат конфузни ситуации с колежките. „Ти се влюбваш в тях, те се влюбват в теб, а когато ги критикуваш започват да плачат“, промълви Хънт без да подозира, че в ушите на медиите и феминистките това изречение звучи като призив за геноцид и робство едновременно. Той плати цената на своето „престъпление срещу прогреса“ с почетните си титли в Лондонския университетски колеж и Кралското общество по биологичните науки.

 

За неизброимите очернящи статии в „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“ в стил „този е новият Хитлер“ вече е безсмислено да говорим.

 

Идентична бе съдбата и на друг носител на Нобелова награда за наука. Великият Джеймс Уотсън,- един от откривателите на двойната спирала на ДНК - бе изтрит и унизен от колеги и медии. И то на няколко пъти. Взеха му почетните титли и го обявиха за един от големите злодеи на нашето време. Уотсън беше дамгосан с модерната щампа „расист“ заради научно обосновани теории за разлики в средната интелигентност между различни популации на планетата.

 

Някак си, хората, които се прекланяха пред фактите и научните изследвания, изведнъж решиха, че 25-годишни журналисти с дипломи по „Колониализъм и експлоатация“ и „Теории на флуидния джендър“ са по-големи авторитети по биология и генетика от един от най-великите биолози и генетици на XX век. Толкова за тези, които са „от страната на рационалността“.

 

Почти е нормално да приемем политически мотивираните медийни процеси за идеологическа чистота, които мариновани в марксизъм журналисти-активисти организират срещу истински учени. Но безгръбначните прояви на други учени оставят особено горчив вкус.

 

Ярък пример за двойни стандарти и лицемерие в научните среди е казусът с планирания 30-метров телескоп на върха на угасналия хавайски вулкан Мауна Кеа. Мястото е едно от най-подходящите на планетата за космическа обсерватория и астрономите зад дългогодишния проект обещават още по-дълбок и богат поглед във Вселената.

 

Местните активисти са против и на няколко пъти блокират изграждането на телескопа, защото според техните вярвания Мауна Кеа е божество и буквално е живо същество. ОК, това са религиозни бълнувания на непросветени. Със сигурност учени, които постоянно осмиват християнството, ще бъдат безкомпромисни към абсурдните твърдения на местните сектанти? Нали? Ами, не. Ето каква позиция имаха наглостта да разпространят от научния сайт IFLScience, посветил преди това многобройни атаки и осмиващи материали за западните християни:

 

„Конфликтът между местното население и западните интереси е част от дългата история на колонизация и експлоатация. За нас е фрустриращо и обезсърчаващо да наблюдаваме колеги учени, които не се интересуват от връзката на тези хора с тяхната земя. Не може да подминем тази връзка просто като мит, а да сравняваме протестиращите срещу телескопа с библейските креационисти е разочароващо... Ние астрономите трябва да признаем, че нямаме права над Мауна Кеа и да потърсим друг дом за телескопа“

 

Това извънредно лицемерно изявление ви казва всичко, което искате да знаете за състоянието на съвременното общество, поразено от патологията на прогресивизма.

 

Едно е сигурно. Китай стои отстрани и се смее доволно на този цирк, предвкусвайки скорошната си доминация над една цивилизация, която даде на света модерната наука, но по някаква си причина сега реши да се парализира от вина.