Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На Коледа християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос.
Тази седмица една новина от Европа мина тихомълком и въпреки, че бе представена като добрата фея-орисница, носеща добри намерения, заслужава коментар.
В големите градове на Белгия празничните декемврийски базари вече няма да се наричат коледни, а зимни.
Причината да се избягва асоциацията с Коледа: хората от други вероизповедания да не се чувстват дискриминирани.
След Брюж, към решението се присъединиха Брюксел, Антверпен, Гент и Хасел, които също изключват Коледа от имената на базарите си. Факт, който е тревожен и никак безобиден. Брюксел е туптящото сърце на Европа, а Белгия е страна, в която католицизмът е преобладаваща религия и Рождество е най-почитаният празник.
Очевидно либералната зараза е навлязла много дълбоко.
И църквата, и хората са замлъкнали.
Местната управа оправда с икономическа полза решението си, забравяйки, че именно Христос изгони търговците от храма.
Налагайки материалното над духовното, политиците - либерали упорито пренебрегват факта, че хората стават все по-малко щастливи.
Коледните базари носят духа и вярата, която ни е съхранила през вековете. Мълчанието около изкореняването на християнските традиции тихо и бавно убива нашата идентичност.
Наскоро британският външен министър Джереми Хънт си навлече критики, след като сравни Европейския съюз със Съветския съюз. Той бе посъветван от Европа да отвори учебник по история. Думите му, макар и изречени по друг повод, ни накараха да си припомним собствената история.
По подобие на СССР, в България "дядо Коледа" беше заменен с "дядо Мраз", а базарите бяха зимни.
Десетилетия наред беше забранено да се празнува Коледа и Великден. Атеистичният партиен модел погуби добродетели, принципи и духовност.
Църквата и хората бяха замлъкнали.
Мълчанието беше съучастник.
Европа е изправена пред множество предизвикателства и рушенето й започва с изчезването на нейната идентичност.
Либералите, които по своята същност са атеисти забравят, че тяло без дух е труп. Историята го е доказала. Ценностите не са даденост, те се отстояват.
Затова е обяснима категоричната позицията на страните, които са имали историческата участ да ги изгубят.