Задават се новите квоти за мигранти

17:11, 19 сеп 19 / Територията на Шкварек 25 2181 Кристиян Шкварек
1

Застрашва ли сигурността на континента предложението на Макрон и европейските либерали?

Лидерите на Франция и Италия – Еманюел Макрон и Джузепе Конте заявиха на обща конференця, че Европейският Съюз трябва да въведе система за автоматично разпределение на мигрантите, които влизат на континента. Макрон достигна и по-далеч, заявявайки, че страните, които откажат да участват в подобна система би следвало да бъдат „сериозно наказвани“. "Убеден съм, че е необходим автоматичен механизъм за приемане на мигранти", посочи френският президент. Какво означава за Европа евентуалното въвеждане на такава система и разбират ли либералните политици, че с подобни действия подклаждат тъкмо онези настроения, които ще ги пометат един ден от власт?  

Предисторията

През 50-те и 60-те години на 20-ти век редица западноевропейски страни отварят границите си за легална миграция към бившите си колонни и т.нар. „Трети свят“. Постепенно тази миграция се превръща в масова, достигайки до стотици хиляди души ежегодно през 90-те. В даден момент Франция, например, започва да приема до над 100 000 души годишно от „Магреба“ – Северна Африка. Това води до създаването в Европа на цели „нации в нацията“ – над 7 милиона араби във Франция, 5 до 6 милиона турци и кюрди в Германия, няколко милиона пакистанци във Великобритания и прочее.

Тези нови популации растат все по-бързо като процент от населението на европейските страни. От една страна това се дължи на по-високата раждаемост на тези мигрантски групи от тази на местното население, от друга заради бързото застаряване на коренните европейци. Най-силен фактор за растежа на тези вътрешни „нации в нациите“ или демографски и религиозни малцинства, обаче, е продължаващата миграция към Европа. Въпросната миграция е както легална, така и нелегална. Втората – нелегалната, получи огромен тласък с премахването на режима на Кадафи, който в продължение на дълги години действаше като преграда пред масовата миграция от суб-Сахарна Африка към Европа. В премахването на този режим и последвалата анархия в Либия водеща роля изигра тъкмо Франция.

Бежанци или Мигранти?

В следствие на „Арабската пролет“ и започналите в Близкия Изток редица вътрешни конфликти към Европа започна да се предвижва вълна от напълно реални бежанци, търсещи убежище. По-голямата част от тези хора, предимно от Сирия и Ирак, намериха такова убежище в Ливан и Турция. Други, обаче, достигнаха до континента и създадоха една своеобразна буря от реакции, противоречия и политически кризи.

Най-силната такава дойде в следствие на решението на немския канцлер Ангела Меркел да покани бежанците в Германия, а по-късно пък да се опита да налага подобна система от „квоти“ за тяхното преразрпеделяне, посредством ЕС. Управляващите десни партии в страните от Вишеградската четворка пожънаха особено големи електорални позитиви от твърдата си позиция против тези квоти.


Проблемът за реалните бежанци от Близкия Изток, обаче, беше това, че успоредно с техните конфликти започна и нещо друго. Бутнатият режим на Кадафи в Либия остави една страна в пълна анархия, през която стотици хиляди мигранти от суб-Сахарна Африка поеха по своя път към Европа. Отварянето на този канал за миграция се смеси с другата вълна – тази на бежанци от конфликтите в Близкия Изток, създавайки объркване у европейската публика за това кой е бежанец и кой икономически мигрант. Все по-често хората на континента започнаха да гледат на бежанците като на част от чисто икономическата миграционна вълна. Вълна, която континента така или иначе изпитва в продължение на няколко десетилетия вече, и срещу което има все по-силна реакция. 

Либералното самозаблуждаване

По този начин достигаме до днес, 2019-та година, в която Европа е все по-силно изправена пред заплахата от сериозна демографска „балканизация“ и всички следващи от това конфликти. Една Европа, която е все по-малко християнска, и все по-силно ислямска. Една Европа, в която цели столици като Лондон са вече с малцинствено коренно население. Една Европа, в която арабските или пакистански „нации в нациите“ консолидират изцяло политическия си вот зад онези партии, които обещават да продължавата да държат вратите на континента отворени.

В контекста на всичко това либералите решават да налагат квоти за преразпределение на мигранти. Да организират наказателни мерки срещу отказалите страни-членки. Да преследват все повече за „език на омразата“, както те наричат всякаква критика спрямо въпросната политика.

Тези действия издават дълбоко неразбиране на обществените нагласи. Те не разбират, че в контекста на всичко изброено до момента, на изострените обществени нагласи спрямо миграцията и всякаква дефиниця на „бежанец“ в Европа, този род действия от тяхна страна единствено ще налее в мелницата на политическите им противници. На онези, които наричат „популисти“ и „крайно десни“, а всъщност са просто хората, желаещи предотвратяване на демографската балканизация на континента.

Те не осъзнават и това, че с действията си предоставят удобни политически аргументи на основния противник на обединена Европа – Русия. Страна, която активно се възползва от либералната цензура на континента и все по-нарастващата демографска колонизация от страна на Африка и Азия. Докато либералите често говорят за „заплахата от Русия“ те напълно не осъзнават как собствените им действия подхранват тази заплаха най-силно.

Може би разгледано от тази гледна точка подобните инициативи на либералните политици като налагането на квоти за мигранти са всъщност добър знак. Едно желано действие, което ще подклади още повече нетърпимост от средностатистическия европеец към налаганата му отгоре демографска колонизация. Само по този начин може да се достигне до момента, в който европеецът ще се събуди от либералния сън и вземе в ръце собствената си сигурност, континент и бъдеще.

Ключови думи

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите избори?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 29 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.