Пандемията обърна тенденцията: хората бягат от големите градове

12:23, 09 дек 21 / Общество 25 790 Шрифт:
Василена Йорданова

Пандемията обърна тенденцията и хората вече бягат от големите градове в малките. Това става ясно новия десети поред доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) за регионалните профили на областите в България.

До настъпването на пандемията силните икономически центрове привличаха младите и активни хора, и там се забелязваше подем в механичния прираст на населението. През 2020 г. обаче настъпи промяна, породена от пандемията и наложените ограничителни мерки. Станахме свидетелите на отлив на населението от големите градове и миграция към периферните по-малките населени места. Резултатът е, че общо 205 общини отбелязват положителен механичен прираст, което е безпрецедентно в новата история на страната. В същото време се наблюдава и тенденцията много българи да се завръщат от чужбина, се посочва в доклада.

Пандемията се отразява сериозно както на икономическите, така и на социалните показатели на областите в страната. Отчетливо се забелязва промяната в демографията както заради много високата смъртност, така и заради отлива на население от големите градове към тяхната периферия. Сфери като здравеопазване, образование и култура са тежко засегнати и функционират в условия на извънредни обстоятелства. Въпреки това големите регионални различия се запазват и продължават да се виждат ясно в данните.

Икономическо развитие

Регионалната карта на икономическото развитие в България продължава да бъде доминирана от големите икономически центрове. Столицата изпреварва над два пъти другите големи икономически центрове – Варна, Стара Загора и Пловдив. На второ място в страната излиза област София, която обхваща индустрията в непосредствената периферия на големия столичен град, но също така и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието.

Пазар на труда

Пандемията пречупва положителната динамика на пазара на труда в България. През 2020 г. се регистрира свиване на заетостта до 68,5%, като негативните процеси обхващат всички райони на страната. Въпреки пандемията обаче големите различия на пазара на труда се запазват. Докато големи икономически центрове отчитат коефициент на заетост около или над 70%, по-бедните остават далеч назад. Всичките пет области с коефициент на заетост под 60% са разположени на север от Стара планина.

Въпреки негативния ефект на пандемията върху пазара на труда, следва да се отчитат някои положителни развития през 2021 г. Първият е продължаващият ръст на възнагражденията, който не е прекъснат от кризата. В рамките на 2021 г. средната брутна месечна заплата в страната надвиши 1500 лв., като темпът на нарастване е над 10% на годишна база. На регионално ниво средната брутна заплата варира от над 2000 лв. в София (столица) до около 1000 лв. в области като Благоевград и Кюстендил. В същото време се наблюдава и възстановяване на пазара на труда, като безработицата започва постепенно да се връща към нивата отпреди кризата. Продължаващите вълни на коронавируса и предизвиканите от тях ограничителни мерки за социалния живот и стопанската активност обаче поставят под риск новите работни места.

Човешки капитал

Човешкият капитал и профилът на работната сила ще бъдат ключови за процеса на възстановяване и продължаваща трансформация на българската икономика. Близо 30% от работната сила (24–64 години) е с висше образование, като през последните години този дял се покачва. Категоричен лидер е София (столица), в която 56,8% от работната сила е с висше образование. На следващо място са Русе и Велико Търново, които традиционно се представят силно по този показател. В близо половината области в страната делът на хората с основно и по-ниско образование в работната сила е по-голям спрямо дела на висшистите. Твърде висок остава делът на хората с основно и по-ниско образование в областите Търговище, Сливен, Кърджали, Силистра, Разград, Монтана и Шумен.

Здравеопазване  

Пандемията извежда на преден план здравеопазването и възможността на здравната система да отговори на извънредните обстоятелства. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари са сред най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия в сферата на здравеопазването са особено видими при достъпа на населението до лекари. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, един лекар се грижи средно за под 200 души от населението, то в половината области в страната на един лекар се падат по над 300 души. В подобни мащаби са и различията по отношение на лекарите специалисти. Броят на болничните легла също варира от близо 10 легла на 1000 души в област Плевен до под 3 легла на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.

Престъпност

През последните години се наблюдава спад на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в страната. Пандемията допълнително се отразява върху намаляването на стойността на този показател, като през 2020 г. са регистрирани под 10 престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението. Кърджали и Смолян остават най-сигурните области с около 5 престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души. През 2020 г. разкриваемостта е най-висока в област Габрово – над 76% от регистрираните престъпления през годината са разкрити. Северозападните области – Монтана, Враца и Видин, както и морските – Варна и Бургас, се отличават с най-голям брой на регистрираните престъпления.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама