Поглед назад: Мидхат паша - Дунавският валия

10:00, 18 окт 20 / Общество 25 1537 Станислав Бояджиев
Снимка: Уикипедия

Съдбата отрежда синът на русчуклията Мехмед Ешреф Ефенди да стане един от най-прочутите реформатори на Османската империя. Мидхат паша има и особена роля в нашата история.

Роден е на 18 октомври 1822 г. в Цариград. Детството си прекарва в родния град, но известно време живее във Видин и в Ловеч. Баща му е най-високопоставеният мюсюлманин в Русе - кадия (мюсюлмански съдия), така че на детето е осигурено най-доброто образование. Задължителното изучаване на Корана е съпроводено с познавания по арабски и персийски. По-късно Мидхат паша използва свободно и няколко европейски езика.
 
Ако погледнем делата на тази личност от позитивна за нашата история гледна точка, то трябва да се отбележи съществената му роля при провала на Цариградската конференция. Това от своя страна довежда до поредната Руско-турска война. Тази война помага за нашето Освобождение. По това време Мидхат паша е велик везир, най-важният човек след султана. Предложената от него драстична реформа - конституция на Османската империя, е отхвърлена от представителите на Великите сили като ненужна. Великобритания, Русия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Германия предлагат свое решение в отговор на зверствата, извършени по време на Априлското въстание у нас, въстанието в Босна и Херцеговина и войната със Сърбия и Черна гора. Мидхат паша отхвърля предложенията и това дава повод за последвалата, спомената по-горе, война.

Въпреки позицията на управник (велик везир) на изостаналата в развитието си Османска империя, след години историците на Запад ще нарекат Мидхат - либерал и демократ. Основания за подобни определения дават не само предложената от него първа конституция, която би довела до най-съвременната форма на държавно управление - конституционната монархия, но и дълбоките реформи, които той извършва през годините. Животът му предлага възможности да приложи на дело стремежа си към модернизация чрез многобройните управнически постове на разни места в обширната империя.

Разбира се, особен интерес предизвиква направеното по нашите земи. Само за по-малко от четири години, като управник на Дунавския вилает, той извършва невиждани по мащаба си промени. Докато пие кафето си и разговаря на френски с друга противоречива личност в българската история, Иванчо Хаджипенчович, Мидхат паша урежда администрацията по европейски образец. Строи хиляди километри пътища и изгражда мостове. Нарежда да се провеждат събрания в населените места, които колективно да решават какво да се прави за подобряване на живота. Във вилаетския съвет за пръв път допуска участието на образовани българи. Българи се уреждат и с постове във висши съдилища. Създава "вътрешни каси", както и земеделска банка, които да отпускат заеми с малка лихва за стопаните. Осигурява социални заведения, които да се грижат за изоставени деца и сираци. Нарежда децата да се обучават в умения за шиене и обущарство, че като пораснат да имат професия. През 1886 г. e положена телеграфна линия по Дунава. Пуснат е и редовен ферибот. Валията основава и вестник, който излиза на български и на турски език. Негово дело е и функциониращият до днес "Образцов чифлик" край Русе, в който се изпитват земеделски машини и нови сортове семена на 1000 декара площ. Инициативите му включват и построяването на Беленския мост на Кольо Фичето над река Янтра. Името на Мидхат се свързва и с бързото завършване на строителството на първата железопътна линия по нашите земи Русе-Варна. Пръв той изминава разстоянието между крайните гари и обявява линията за открита.

Снимка: Уикипедия/ корица на седмичното "Ванити Феър", 30 юни 1877

Интересен и показателен за енергията и загрижеността на управника, е специалният "законник на Мидхат паша", целящ безопасността на движението и сигурността на пътниците. Предвидени са строги наказания за нарушителите. За повреден железен път - окови, за причинена катастрофа и загинали - смърт. Мръсни, пияни и въоръжени хора не се допускат да пътуват, а влаковете се движат само през деня. Жени и мъже са в отделни купета.
 
Активността на Мидхат паша дава отражение в подобреното събиране на данъци и годишният доход на провинцията бележи ръст. Това прави впечатление на висшестоящите в Цариград, които решават да приложат реформите му и на други места в необятната по това време империя.

Тези добри дела в Дунавския вилает завършват неочаквано, вероятно и за самия него. Негативната страна на управлението му тук е свързана със събитията от 1868 г. Тогава, през лятото на същата година, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, начело на 127 въоръжени мъже, минават Дунава. По това време Мидхат паша е в Цариград на нова, по-висока длъжност и вече не е управител на вилаета. Но султан Абдул Азис го връща обратно, за да се справи с революционерите. Управникът бързо организира османските сили и за двадесет дни ликвидира четата. Националният герой Хаджи Димитър загива в битка при връх Бузлуджа, а Стефан Караджа, тежко ранен, умира в русенския затвор.  Мидхат паша се връща в Цариград. За кратко е и велик везир.

Политическият хаос през последните години, като резултат от управлението на султан Абдул Азис, поставя Мидхат паша начело на желаещите реформи. Много хора мечтаят да се сложи край на неограничената власт на султана. Заговорът за свалянето му се оказва успешен и през май 1876 г. неговото място заема султан Мурат V. Междувременно отстраненият султан умира при съмнителни обстоятелства, а новият изпада в духовна криза. Обявен е за луд. Всичко това се случва в продължение на няколко месеца и през август същата година Османската империя осъмва с нов султан - Абдул Хамид II. Мидхат паша събира комитет, който пише първата конституция на империята. Отново е велик везир и конституцията е приета. В столицата се носят слухове, че Мидхат ще обяви република. Намират се и демонстранти, които шестват по улиците на столицата, в подкрепа на прочулия се с реформите си везир. Но подкрепата за конституцията рязко спада, когато се разбира, че дава равни права и на немюсюлманите. Великият везир печели бързо толкова сериозни врагове, че за малко не става жертва при стрелба в имението си. В престрелката губят живота си министърът на външните работи и министърът на войната, както и още няколко човека. Атентаторът, пехотен офицер, е осъден на смърт.

Очаквано, новите идеи във вековната империя не се нравят на султана, който сваля доверието си от Мидхат паша и го прогонва. След две години на изгнание в Лондон и други европейски градове, му е намерена длъжност - управител на Сирия, но без право да се връща в столицата. Следват повече от две години на познатата вече дейност на забележителния управник. Реформира се администрацията и усилено се строят пътища, мостове, училища. Широките улици в Дамаск, Бейрут и Акка се дължат на неговото управление. Триполи се сдобива с трамвайни линии. Популярността му, която отново е свързана с потушаване на бунт, е причина отново да бъде преместен на нова длъжност - валия на Айдън. Султанът подозира, че валията се опитва да създаде независима държава в Сирия. След края на войната Абдул Хамид II се връща към деспотичното управление и реформаторите никак не му се нравят.
 
Няколкото месеца управление на най-малкия вилает Айдън не се оказва спирачка за енергията на Мидхат паша. Строи пътища и училище, организира полицейски и жандармерийски сили. Тук управникът научава, че е планирано да бъде убит заедно със семейството си. Когато къщата му е заобиколена от военни през май 1881 г., той успява да избяга във френското консулство. Убежище обаче му е отказано, защото по това време Франция не иска да си разваля отношенията с Османската империя. Предава се три дни по-късно, когато получава уверение за сигурността на семейството си. Отведен е в Цариград, където е обвинен в убийство на Абдул Азис. Уникален случай за бивш велик везир. Осъден е от специален съд, назначен от султана. Присъдата е смърт, в последствие заменена с доживотен затвор. Изпратен е в крепост-затвор в Таиф, днес град в Саудитска Арабия. По-късно, на 26 април 1883 г., умира мистериозно в килията си. Говори се, че е убит от охраната.
 
Признанието за тази ярка личност идва десетилетия по-късно. Препогребан е с държавни почести през 1951 г. от Махмут Джелал Баяр, трети президент на Република Турция.
 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!