Поглед назад: От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

08:00, 16 май 21 / Общество 25 6888 Шрифт:
Ирина Иванова

На тази дата преди 145 години е извършено най- масовото и кърваво убийство у нас - Баташкото клане при потушаването на Априлското въстание.

На 16 май 1876 г. по нов стил (5 май по стар стил) китното родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са над 700 къщи и загиват близо 5 000 души, при живеещи там около 7 000. 

При избухването на Априлското въстание на 20 април на Батак била отредена важна роля - да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии. Проблемът обаче идва от там, че селото е трябвало само да се пази от турската армия. Част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на Батак, водени от войводите Петър Горанов и Стефан Трендафилов Керелов-петстотник, въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде веднага, щом получи боеприпасите на въстаниците. По време на предаването на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, но след това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне.

Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а башибозуците стреляли напосоки. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото като църквата, училището или някои от къщите на чорбаджиите. Впоследствие обаче башибозукът извършва масово клане, което продължило дни наред.

145 г. от Априлското въстание отбелязват в Клисура, Копривщица и Панагюрище

Клането...

Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато мъжете били закарани на дръвниците, където били обезглавени със саби. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени...

Църквата „Света Неделя“ и училището до нея били последната надежда на местните в Батак за спасение. Но и укрилите се там попаднали в капана на безпощадните турски разбойници. Близо 200 души били изгорени живи. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по събралите се там хора. Това продължило три дни, а усилието на батачани да запазят храма си ядосало още повече турците. Те започнали да пускат вътре пълни с пчели кошери и запалена слама с газ. В резултат много от хората загинали заради недостиг на кислород. 

В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода. На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане - само тези, които склонили да приемат исляма останали живи, а останалите били обезглавени

Сред източниците, които свидетелстват днес за клането в Батак са публикаците на американският журналист Джанюариъс Макгахан и историографската книга на Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“. 

Много други български писатели също споменават многократно клането в своите произведения. Сред тях е и Иван Вазов със своето драматично стихотворение: От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?


От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама