Четиво: Откъс от „Английският съсед”, Михаил Вешим

10:00, 29 дек 18 / Култура и наука 25 1431 Topnovini
1

Откакто стана английска птица, петелът Луиш Фиго сякаш повече се разпя, та сутрин се късаше да кукурига. Щом чуеше гласа му, Нотко се завиваше плътно презглава.
Сега баба Мара задърпа одеялото:
– Никола, ставай!
– Нотингам съм! – изръмжа синът. – За последно ти показвам жълт картон!
– На Джон му се счупил тракторът...
Нотко седна в леглото и се ухили:
– Той да си го оправя! Без мен...
– Той се опитва... – рече старата. – Цяла сутрин се бъхти...
– Ще го оправи, ама друг път! – злорадо се произнесе синът.
Баба Мара много добре си познаваше стоката:
– Никола, ама ти ли бе, сине!
Грабна дилафа под печката и премина в настъпление. Нотко сниши глава и вдигна ръце, готов за отбрана:
– Не съм го чупил... Само му взех нафтовата помпа... Да я пробвам на „Беларуса“... Не става! И моят не работи, ама и неговият няма да работи!
Дилафът се стовари върху гърба му.
– Скоро ставай да го оправиш! Грехота е!
– Разкарай се, ма! – скочи Нотко от кревата, за да отбегне втори удар. – Добре, де! Ще ида!
Докато се плискаше на чешмата, огледа лицето си в огледалото и измърмори:
– Тия европейци не могат да се оправят без нас!
*
Джон безпомощно се въртеше около трактора, омацан с моторно масло до лактите. Нотко се приближи и се ухили:
– Оклепал си се като малаче!... К’во си го закъсал бе, бай Джон?
– Снощи работел, – объркано заобяснява англичанинът. – Днес не работи... Той в гаранция...
– Мани ги тия гаранции-франции! – прекъсна го Нотко. – Я иди при майка да ти даде пресно сирене...
Баба Мара извика от двора си:
– Ела, Джоне!... Козе сирене! Без консерванти!
Джон забърса ръце и тръгна към комшулука. Щом се отдалечи, Нотко подходи към трактора, както хирург към операционна маса.
Баба Мара взе от масата бучка бяло сирене, увито във вестник.
– Висококачествен природен продукт от недрата на Балкана! – каза тя и в тоя момент се чу пърпорене на дизелов двигател...
Тракторът проработи. Овладял английската техника, Нотко победоносно въртеше кръгче из двора.
– Работи! Работи! – дотича развълнуван Джон при него.
– Ще работи, я! – българският съсед слезе от машината като победител. – Дето пипне Нотингам Форест, всичко почва да работи!
Джон взе да се бърка по джобовете:
– Колко струва?
– Дай си елката! – нареди Нотко. – Сега ще ти хвана аз на теб труд, материали... И двайсет процента дедесе!
Джон послушно предаде своя органайзер в чужди ръце. Но в чуждите ръце електрониката зацикли. Нотко се опита да сметне нещо, обаче сметката му не се получи. Той направи жест:
– Айде, живей! Нищо не струва! Само ще почерпиш!
И зае място на масата под чардака в очакване. Джон веднага изнесе бутилка уиски и две чаши.
– Питие за добро съсед! – рече той и сипа питие в чашата на Нотко.
Двамата се чукнаха сърдечно. Българският съсед отпи предпазливо като на дегустация:
– В „Лондон“-бара свикнахме със скоча... – каза той. – Имаме девет вида скоч... Ама, твойто пиене е по-друго... Да не е менте, бай Джон?
Менте... Друга важна дума за ежедневна употреба по тия географски ширини. Дума, с която българинът е съвсем наясно, но не и чужденецът... Що е „менте“ Джон сега не можа да научи, защото вниманието му се отклони в друга посока. Една непозната жена цъфна на оградата:
– Тъй заплатиш, иностранец! – извика жената на някакъв българо-руски, от който Джон нищичко не схвана. – Всьо заплатиш, империалист такой!
Щом чу женския глас, Нотко скочи от стола и викна грубо:
– Ванчовице, изчезни!
Жената веднага се оттегли, като викаше:
– Мошеник такой!
Джон погледна след нея и каза:
– Не разбира... Нищо не разбира...

Ключови думи

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани