Новите дрехи на площад „Св. Неделя“ – висша мода или кич

11:00, 20 фев 20 / Коментари 25 3420 Виолета Иванова

Жители и гости на София са в очакване и ще се сблъскат с поредния тежък и дълъг ремонт в сърцето на столицата – този на площад „Св. Неделя“, който не е обновяван от години. За последно общината само пренареди част от плочките, разместени и изпочупени, тъй като част от него се използва за паркинг.

Проектът, спечелил конкурса, е на архитектурното студио „Фуксас“ на известния италиански архитект Массимилиано Фуксас. Студиото има 40-годишна история, с клонове в Рим, Париж, Дубай и Ню Йорк. Изготвили са над 600 проекта, основно за градски пространства във Франция и Италия, но също летища, музеи, културни центрове, офиси, музикални клубове. „Фуксас“ предлагат проект за възстановяването на катедралата „Нотр Дам“ в Париж, но комисията избира друг.

Плановете на местната власт са работата по площада да започне реално през 2021 г. и да приключи две-три години след това.

Как ще изглежда новият площад

Стъклени високотехнологични лампи, които ще се използват като система за събиране на дъждовна вода за напояване. Освен това ще произвеждат електричество и ще могат да се използват за зареждане на телефони, таблети и лаптопи. Ще има и сухи фонтани, нови настилки, а археологическите разкопки ще са под стъклен похлупак. Това са само част от решенията, предложени в проекта.

Снимка: БГНЕС

Предлага се и запазване на трамвайната линия. Тя ще се използва за разделяне на пространството на две. От страна на бул. "Ал. Стамболийски" ще е парковата част. Предвижда се още ул. "Съборна" да стане пешеходна. Същото е предвидено и за част от бул. "Ал. Стамболийски".

Според изчисленията на проектантите обновяването на площада, както е предложено от тях, ще струва на Столична община около 17 млн. лева. Тепърва обаче ще се прави работен проект за ремонта. Пари ще се търсят, както от собствените приходи на общината, така и от европейски програми.

Снимка: БГНЕС

Историята на църквата „Св. Неделя“

Църквата „Света Неделя“ е катедрала на Софийската митрополия. Тя заема мястото на стария площад "Куручешме", който се славел със свой извор, засенчван от вековни дървета.

Вероятно първоначалната църква е била построена през X век.

В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов катедрален храм. На 7 май 1856 г. започва строежът на новата църква. През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен.

Тя се прочува при атентата на 16 април 1925 г. по време на опелото на генерал Константин Георгиев, когато е разрушена. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света.

Снимка: БГНЕС

След този кървав акт църковното настоятелство възлага на архитектурно бюро „Васильов – Цолов“ възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. и приключва през 1933 г.

Страхове и притеснения от новия ремонт

След тази история човек си задава въпроса как ще се съчетае вековната история и модерната визия. И както и при други конкурси, така и тук се чуха разнопосочни мнения. Едни казаха, че проектът повече подхожда за Дубай, други дори го определиха за кич. Възникна и притеснението дали общината този път ще успее "да си свърши работата" и дали ремонтът няма да последва съдбата на ул. "Граф Игнатиев" и как ще бъде изпълнен.

„Според мен от представените проекти е трудно да се даде категорична оценка кой е най-добър. Проблемът идва от самото задание и колегите са се съобразявали с него. Като софиянец и архитект не мога да приема, че това решение на лошо задание може да бъде добро“, коментира за ТОПНОВИНИ архитект Божидар Хинков, професор в Международната академия на архитектурата.

Според него проектът не е адекватен на средата в много аспекти. „Като започнем с това, че историческият център на София и комуникационната му схема не позволява така лесно да се зачеркват улици без да се проведе един предварителен дебат. Няма предварително даден отговор на въпроса искаме ли да бъдат затворени улиците, за да може на това решение да бъде намерен адекватен отговор с един добър проект“, обяснява архитектът.

Вторият аспект, според него, е интегрирането на историческите забележителности и превръщането на площада в ползваемо пространство за хората. „Проектът просто изглежда несвързан със средата за нашата София, но не защото архитектът не си е свършил работата, а защото му е зададен грешният въпрос“, уточнява архитект Хинков.

„Световната практика и реализации на арх. Фуксас показват едно голямо качество на архитектурата. Отделните обемни елементи на са проблем, а това доколко те хармонират със средата. Не бих казал, че сегашното решение хармонира с църквата, с нейното ежедневие“, добавя още експертът.

Архитектът не се притеснява за това дали свещениците ще могат да се предвиждат без проблем до църквата и дали е нарушен техният пешеходен трафик, каквито бяха оплакванията от страна на Църквата.

„Смущава ме това, че тази църква е сцена и декор за щастливи и не толкова щастливи събития от живота на хората в София, издигната на естествен пиедестал над площада. Всички сватби и кръщенета, в които самият аз съм участвал, имат сантиментална стойност за хората и не могат лесно да бъдат пренарисувани и пренаписани. Много лесно в София се пренаписва историите и се заличава миналото. Това доста ми напомня за сюжета и философията на книгата на Оруел „1984“, защото ние сме много склонни да пренаписваме това, което се е случвало. А всяко действие и намеса в обществените пространства пренаписва историята“, категоричен е архитект Хинков.

Според него не е дискутиран и въпросът какво искаме да има на този площад. И дава пример с уъркшоп, на който е участвал в Япония. Преди обаче проектът на дадената зона да се направи японците са попитали деца в детската градина какво искат и си представят да има там. И те са нарисували какво си представят, че искат да има. След това този въпрос е зададен на ученици и на хора, които живеят в близост. На базата на получените отговори е направено заданието за архитекти от цял свят.

„Според мен ненамесата е най-добрата намеса. Това, което аз си представям, е намиране на решения, които са в по-малък мащаб“, казва той.

Архитект Хинков е на мнение, че основният въпрос, който трябва да си зададем, е от какво има нужда това пространство и какво трябва да се случва на него. Дали трябва на него да се провеждат събития, хепънинги, фестивали, шоу програми, театър на открито или нещо друго. Така естествено ще се оформи пространството.

Според него трябва да се даде време от около 3-4 години и да се насърчават различни дейности, но с достатъчно обявяване от страна на общината, и да се види каква инициатива има в самите софиянци. „Ако те решат да не участват, да не предложат идеи, да не проведат нищо на това пространство, то тогава те ще заслужават съдбата си“, смята той.

Специалистът по архитектура видя и други проблеми - софиянците намаляват. „Хората на моето детство не са тук. Те заминаха. Изоставиха си града принудени от много обстоятелства. Това остави съдбата на града да се решава от хора, които не са от София. Това нямаше да е проблем, ако те познаваха историята“. И отново дава пример с ремонта на бул. „Витоша“.

„Беше ликвидирано едно пространство, което аз познавам от малък. Сега, това което се случва с нея, ми напомня на главната улица на Пазарджик, Бургас и на всеки един град. Не ми се иска това да се случи и с площада, на който цялата историческа памет да бъде заличена, за да се покаже нещо. Архитектите често искаме да покажем нещо повече, да покажем, че може да е по-добре. Обществото в такива дейности е спирачка“, казава Хинков и допълва, че софиянци трябва да се подготвят, че самите те трябва да започват и зараждат инициативи. "Късно е да кажеш на женена булка, че не я харесваш“, казва експертът.

На въпрос ще успее ли този път общината да си свърши работата или ремонтът на площад „Св. Неделя“ ще последва съдбата на „Графа“ и „Витоша“ архитект Хинков казва, че проектантът е много сериозен. „А какво ще му се случи в общуването и контакта с другите участници в процеса – предполагам, че ще му е много трудно да удържи нещата. Не би ми се искало в един момент той да вдигне ръце и да каже, че изискванията ни не могат да бъдат изпълнени“.

Своите забележки към проекта направиха и кметът на София Йорданка Фандъкова. Градоначалникът увери, че дърветата около църквата "Св. Неделя" няма да бъдат отсечени при реконструкцията. Футуристичните осветителни тела, които се предвижда да бъдат поставени на площада, остават като елемент от пространството, но ще са по-малко.

Обещано беше и да се осигури възможност за достъп с автомобил до църквата, до сградата на Софийската митрополия, която е и резиденция на патриарха, както и до хотела.

Главният архитект на София Здравко Здравков каза, че на следващ етап ще бъде представен макет на фотоволтаиците в реален размер, който ще бъде поставен на обсъждане. "Ако има забележки, те ще бъдат отстранени", каза Здравков.

В края на април се очаква да бъде представен преработеният идеен проект за ремонта на площада, който ще бъде подложен и на обсъждане. След това ще се прави работен проект и ще се обяви търг за изпълнител. Ремонтът ще се прави на етапи, за да не се разкопава цялото пространство едновременно.

„Расте, но не старее“. Този надпис седи под герба на София. Да, столицата ни расте и то с доста бързи темпове и е естествено да се променя. Но не трябва да се превръща в чужд и непознат град. София не трябва да старее, но трябва да запази и съхрани наследството, което носи.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани