Асим Адемов пред ТОПНОВИНИ: Новите екологични приоритети изискват нови източници на финансиране

10:50, 15 яну 20 / Коментари 25 789 Василена Йорданова
1

2020 е ключова година за Европейския съюз. На дневен ред е не само раздялата с Великобритания, но и гласуването на бюджета за следващия финансов период. Предстои да се реши и въпросът за европейския път на страните от Западните Балкани. За приоритетите и задачите през новата година ТОПНОВИНИ разговаря с евродепутата и член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ Асим Адемов.

Г-н Адемов, новата година започва с нови цели и задачи, а 2020 г. е от решаващо значение за бъдещето на ЕС. Какви ще бъдат Вашите приоритети като евродепутат през настоящата година?

Основен приоритет за мен и по-общо за България ще остане опазването на интересите на нашите граждани, върховенството на закона и балансирана зелена сделка. Важно е да намерим правилния баланс между мерките за опазване на околната среда и интересите на предприемачите и производителите. Това ще бъде основен акцент в нашата работа през предстоящия мандат. Земеделието играе важна роля, тъй като може да бъде фактор за намаляване на вредните емисии и опазване на околната среда. Приоритет за България в новата ОСП е да продължи да се бори за постепенно изравняване на доходите на фермерите между Източна и Западна Европа, както и да се запази подкрепата за чувствителните ни сектори. Мой основен приоритет ще бъде и работата ми в сферата на образованието. По мое дълбоко убеждение, ако ние нямаме качествена образователна система, няма как да постигнем висок жизнен стандарт. Качествените кадри от образованието са необходимата предпоставка за силна икономика и просперитет за страната ни.

Ключов момент тази година са преговорите за следващия бюджет на ЕС. Какво може да очаква страната ни през следващия финансов период?

Преговорите за бюджета за следващия програмен период 2021-2027 продължават и не вървят никак лесно. Но от това, което се очертава, България сигурно ще получи 8% повече средства от ЕС в сравнение с настоящия програмен период. С други думи казано, нашите земеделци ще получат повече субсидии, ще има повече средства за нашите общини, за училищата ни, за инфраструктура и т.н. Това означава, че Европа ни има доверие и затова се предвижда да се увеличат средствата за България. Разбира се, с уговорката „пари срещу резултати“, т.е. средствата от ЕС трябва да са съобразени с високите екологични стандарти с оглед опазване на околната среда.

Какви са очакванията Ви за развитието на сагата с Brexit?

Тази сага върви към своя край - след изборите във Великобритания мисля, че тяхното излизане най-накрая ще се случи. Британските граждани препотвърдиха това свое желание и след 31-ви януари Съюзът засега ще е от 27 държави членки. За съжаление от Brexit никой не печели, нито ЕС, нито Великобритания, но се надявам след напускането на британците, ЕС да стане по-единен.

Основен приоритет на българското европредседателство бяха страните от Западните Балкани, но Северна Македония и Албания бяха блокирани по пътя към ЕС. Какви са последиците от това решение и очаквате ли на срещата на върха между ЕС и Западните Балкани през май тази позиция да бъде преразгледана?

Oтказът за започване на преговори безспорно беше неуспех за европейската политика. За съжаление не за първи път обещанията не бяха спазени. Тази ситуация напомня малко и за нашето недопускане в Шенгенското пространство, въпреки изпълнението на всички предварително зададени критерии. Въпреки всичко аз вярвам, че тези все още неразрешени въпроси ще бъдат доведени до успех.

Положителна стъпка в тази посока е приемствеността между Българското и Хърватското председателство по темата Западни Балкани. Едно от знаковите събития в календара на Хърватското председателство е именно срещата на върха ЕС-Западни Балкани в началото на месец май. Андрей Пленкович, министър-председател на Хърватия, която пое Председателството на Съвета на ЕС, заяви пред Европейския парламент амбицията си чрез тази среща да бъде даден нов тласък на политиката по разширяване към Западните Балкани.

От страна на Европейската народна партия сме заявили категоричната си подкрепа за започване на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания. Силно се надявам, че предстоящата среща на върха в Загреб ще даде нов стимул и разбиране за стратегическото значение и за мястото на този регион в голямото европейско семейство.

Сред актуалните теми пред ЕС са мерките срещу климатичните промени. Какво влияние ще окаже т. нар. „Зелена сделка“ върху страната ни и имат ли основания твърденията, че България е най-губещата страна от нея?

В никакъв случай не може да кажем, че България ще е най-губещата страна от т.нар. „Зелена сделка“. Всички ние ще спечелим, и в България, в Европа и в света, ако успеем да преборим климатичните промени, които се случват пред очите ни, вследствие на отношението на човека към природата. Ние в България не можем да останем встрани от този процес, но в същото време, промяната към зелена икономика трябва да става поетапно. Няма как изведнъж да се откажем от основните си източници на енергия като ТЕЦ-овете, АЕЦ Козлодуй, мините ни. Това наистина би поставило България в трудна ситуация. За да не се случи това, ние като български евродепутати, ще защитаваме националния интерес на България и преходът да се случи плавно. Но и самият ЕС мисли в тази посока чрез създаване на т.нар. Фонд за справедлив преход, който да подкрепя преминаването към въглеродно-неутрална икономика. Разбира се, ще отстояваме средствата в този фонд да не са за сметка на други важни политики като напр. Кохезионната и Общата селскостопанска политика. Новите екологични приоритети изискват нови източници на финансиране.

Сред важните теми за страната ни е и отхвърлянето на пакет „Мобилност“ в сегашния му вид. Какви действия ще предприемете Вие и останалите български евродепутати, за да защитите интересите на страната ни?

Вече е ясно, че пакетът Мобилност в този си вариант влиза в противоречие с новия „Зелен курс“ - наложените връщания на камиона са безспорно против екологичните ни цели за въглеродни емисии. Новите разпоредби камионите да се връщат празни в страната не помагат, а пречат на намеренията ни за опазване на околната среда. Така че очакваме да се изготви оценка за въздействието на този пакет върху околната среда и ако се наложи да се направят нужните промени. На този етап пакетът е извън ръцете на ЕП, но всички български евродепутати приеха тази кауза за своя и ще продължим да защитаваме интересите на нашите превозвачи.

В края на годината станахте съучредител на Европейския форум на храните. Преборихме ли се с двойните стандарти в ЕС и кога ще бъде налице Обща европейска политика на храните?

Самото повдигане на темата в Европейския парламент е вече успех в борбата с двойните стандарти при храните. Оттук нататък ще се върви в посока за недопускане на подобни практики и тук ролята на новоучредения Европейски форум на храните ще бъде много важна, тъй като в него участват производители, преработватели, търговци и потребители.

Създадохме форума като нов тип платформа за дебат между всички участници в агро-хранителната система по теми от общ интерес като защита на потребителите и обществено здраве, качество и безопасност на храните, земеделие и устойчиво производство на храни, научни изследвания и иновации.

В ролята ни на потребители често се питаме дали храната, която купуваме за нас и за децата ни е достатъчно качествена, безопасна и здравословна. Вълнуват ни въпросите, свързани с употребата на пестициди, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните, био-производство, фермерски храни и др. Промяната в потребителските ни нагласи изисква и промяна в начина, по който произвеждаме храни - с по-малко замърсяване на околната среда и при разумно използване на ресурсите по принципа на кръговата икономика.

Първата стъпка, която трябва да направим, е да променим начина, по който възприемаме храната. Трябва да започнем да мислим за храната като система, която включва всички и всичко по веригата от фермера до потребителя. Очаквам чрез дейността на Форума, както и чрез новата стратегия на ЕК „От фермата до трапезата“, да постигнем точно този различен подход във възприемането на храната като система. Считам, че това е първата необходима стъпка към обща европейска политика по храните.

По професия сте учител - как оценявате усилията на Европа и на българското правителство, насочени към развитие на образованието?

Да, аз съм посветил по-голямата част от живота и кариерата си на образованието. Дълги години съм бил учител и директор на училище. Затова приемам развитието на българското образование за мой приоритет и кауза. Горд съм, че съм част от политическо семейство, което е поставило образованието на преден план. За последните години ГЕРБ работи усилено и постига резултати в сферата на образованието. Свидетели сме на поредното увеличаване на учителските заплати с 18% през 2020 г., постоянно подобряване на учебната база, развитие на професионалното образование и обучение. Сериозен успех е и връщането на над 40 000 ученици в класните стаи. Целта е да се даде шанс на всеки ученик да достигне максимума на своя капацитет и да има равни възможности за развитие.

Нашата образователна система трябва да е готова за професиите на бъдещето и нуждите на пазара на труда. Светът се дигитализира и цифровизира и нашата образователна система трябва да подготви нужните кадри за това предизвикателство.

Страната ни се нуждае от образовани, възпитани, будни и критично мислещи европейски граждани. В тази връзка, с европейската програма „Еразъм +“ всеки ученик или студент може да пътува, да надгражда образованието си, да разширява кръгозора си, да черпи опит и вдъхновение.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани