Какво всъщност е нивото на безработицата у нас

11:31, 24 мар 19 / Икономика Сподели в: 25 497 Topnovini Автор: Topnovini
1

Сравнително добрият период за българската икономика и дълготрайните позитивни тенденции на трудовия пазар могат да имат успиващо действие върху анализаторите на протичащите процеси. Ако има един урок, който трябва да си припомним от предходната криза, то е че у нас проблемите на пазара на труда назряват бавно, но ескалират бързо.

Тук обаче не става дума за някакви назряващи кризи на пазара на труда, а за това кой към момента е по-подходящият инструмент за тяхното навременно идентифициране – данните на Агенция по заетостта (АЗ) или тези на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че двете институции изчисляват безработицата по различен начин и съответно резултатите им не са директно сравними, в този материал ще направим именно това, с всички необходими условности, пише в анализ икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Тенденциите, наблюдавани от АЗ и НСИ, са аналогични, а разликите в коефициента на безработица – минимални. Така например, годишните данни за пазара на труда, които НСИ публикува през миналата седмица, показаха спад на безработицата дорекордно ниските 5,2% през 2018 г. Въпреки че АЗ все още не са публикували официално данни за средногодишното ниво на безработицата за миналата година, нашите изчисления на база получени от агенцията месечни данни, също сочат очаквано рекордно ниско ниво от 6,2%.

По правило икономическите анализатори разчитат в много по-голяма степен на данните на НСИ, тъй като те дават цялостна представа за случващото се на трудовите пазари, докато ролята на АЗ е много по-ограничена – фокусът на агенцията пада само върху безработните, които са регистрирани в бюрата по труда. НСИ използва по-широка дефиниция на понятието „безработен”, като регистрацията в бюрото по труда не е задължителна предпоставка за причисляването на едно лице в тази група. Напълно достатъчно е лицето през последните четири седмици активно да е търсило работа (или дори вече да е намерило такава, която очаква да започне до 3 месеца от наблюдавания период, което е случаят, например, с някои сезонни работници).

Друга основна разлика идва от знаменателя, който двете институции използват, за да изчислят коефициента на безработица, а именно броят на икономически активното население (заети + безработни). Докато НСИ актуализира броя на икономически активното население при всяко от своите изследвания, АЗ използва статична величина – броя на икономически активното население при последното преброяване на населението (3,282 млн. души). Разликата между статичната и актуализираната икономическа активност в периода след 2011 г. обаче никога не е била достатъчно значителна, за да доведе до кой знае какво разминаване в данните на двете институции. Сравнението между традиционния метод на изчисляване на коефициента на безработица от АЗ и корекцията му с данните за икономическа активност от НСИ показва близки стойности.

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани