Ах, тази „Чалга“!

08:40, 19 мар 23 / Култура Шрифт:
Катерина Хапсали

Новият филм на Мариан Вълев ни спуска в дълбините на пошлостта, но със спасителното въже на надеждата.

Изконната мисия на изкуството и на твореца (защото вярвам в тази мисия на интелектуалеца, точно както я е дефинирал Камю) е да вълнува и да приканва към размисъл, да не отминава язвите в обществото.  

Никога не съм вярвала в самоцелните творби, в декоративните опити да се създава „изкуство заради самото изкуство“ - просто защото животът е винаги толкова изобретателен и изискващ нашия отговор, спешната ни реакция, че нямаме лукса да се затваряме в кули от слонова кост.

Там, във въпросните кули, няма „дишащо“ творчество. Всъщност, там няма място за нищо друго, освен за раздутото его на твореца.

Живото изкуство, това, което не е някакъв претенциозен конструкт, създаден заради автора му, а е насочено към хората, винаги е „навън“ и има функции отвъд себе си – да ни вкара в преоценка, да ни прикани към равносметка, да изкара катарзисно от нас всичко видимо и невидимо, да посочи, ако щете, гнойните рани на обществото и най-вече: да ни развълнува.

Отвъд всякаква кабинетна стерилност и право в сърцето на битието. Там, където се случва животът. Твоят, моят, нашият.

А сред различните начини, по които твореството стига до нас, киното е вероятно най-светкавичният и пряк път до сърцето, просто защото се развива с шеметна скорост и пред очите ни. Няма как да отлагаш и чакаш, да си четеш по 5-6 страници, като от хубава книга, преди заспиване. Душевадският филм директно те грабва, завърта те в някакъв вихър преди да си се усетил дори, а после те изхвърля от киносалона поне мъничко променен.

Или поне така се случва с доброто кино. Което, както и смислената литература, е ангажирано със съдбите ни.

(Нали си спомняте, че и Сартр говореше за „ангажираност?“)

Кадър от филма ЧАЛГА, източник Международен София Филм Фест

И се ражда за втори път през нас, публиката, заживявайки пълнокръвен живот.

Филмът „Чалга“, режисиран от Мариан Вълев и по негов сценарий, е точно такова живо, туптящо, на моменти дори неудобно кино – защото никой не обича да гледа право в разни гноясали рани, нали. Времето, в което ни се падна да съществуваме, и обществените порядки, които сами си създадохме, са показани безпощадно ясно и честно, до степен, че ти се иска да извърнеш глава.

Разбира се, безпощадната сатира изисква преекспониране и преувеличаване, спор няма, затова на моменти все едно вървим по тънкия лед на абсурда. А в „Чалга“ има много абсурди – това е доста брутален филм за реалността, в която съжителстваме редом с разни измислени креатури, потопени в пошлост, похот и тъмнина. Да, пълен мрак, защото светлините от фамозни хотели, заведения и фарове на луксозни коли не стигат да осветят  тъмните кътчета на колективната ни душа, отдавна проядена от липса на ценности.

Моите забележки, като човек, който работи с думи, са сързани с конкретни реплики от сценария. Да, разбирам, че идеята на Вълев е била да покаже всички грозни клишета, в които сме потопени, но въпреки това на моменти диалозите и отделни думи и призиви

звучат прекалено плакатно.

Трудно се преглъщат, пък дори и с много кока-кола и пуканки, реплики от рода на „Следвай мечтите си!“, „Никога не се отказвай!“ и „Няма да е все така!“. Това са и моментите, в които наистина се чудиш защо си дошъл да гледаш въпросната „Чалга“, но в следващия миг историята пак те поглъща.

А тя, историята, е добра, стара като света в своята архетипна същност. Някой би я нарекъл дори клиширана, но нали клишетата стават такива именно по силата на тяхната доказана във времето истинност...

В „Чалга“ виждаме вечния образ на пробващото се да пробие с всички сили и средства провинциално момиче, което без никакви скрупули отдава тялото си в името на една мечта – да събере пари за силиконов бюст, толкова нужен (според него) за кариерата на певица. Доста нелепо всъщност, тъй като (оказва се) главната героиня наистина пее прекрасно, а външността й е очарователна именно поради момичешкото излъчване и липсата на титанични количества силикон и хиалурон.

Кадър от филма ЧАЛГА, източник Международен София Филм Фест

Ще успее ли наистина провинциалната проститутка да сбъдне мечтите си? Всъщност, не това е поантата на филма, а израстването, пътуването навътре към себе си. Осъзнаването на ред истини, които не могат да променят реалността, но могат да променят твоето отношение и място в нея.

И дори бих казала, че „Чалга“ не е всъщност филм за трънливия и развратен път към славата, а разказ за едно приятелство – от онези, които понякога ни се „спускат“ отнякъде в най-тежките ни моменти, и са също част от пътя към личната ни легенда. И точно така обсебената от инстаграмския живот и славата Барбара (изиграна превъзходно от Цветелина Стоянова) среща своя неочакван ангел под прикритие – страдащата от биполярно разстройство крадла Роза/Кристина, в чиято кожа брилянтно, направо органично влиза бившата художествена гимнастичка Елеонора Иванова. Крепката спойка между тези момичета учи и двете на съпричастност, обич, състрадание, на онази есенциална емпатия, без която просто не можем.

Няма, разбира се, да разказвам в детайли сюжета на „Чалга“, защото със сигурност си струва да бъде гледан. Това е емоцинално въздействащ филм, а

от такива човешки истории всички имаме нужда.

И със сигурност е запомнящ се, тъй че браво на Мариан Вълев – въпреки на моменти дразнещата плакатност в някои реплики. В крайна сметка въпросната плакатност надали ще се забележи от масовата публика, към която този филм със сигурност се стреми.

А защото детайлите, особено в творчеството, са изключително важни, няма как да не спомена и епизодичните роли, без които атмосферата на този филм не би била същата. В тях проблясват имена като Кръстьо Лафазанов, Стефан Мавродиев, Виктор Калев, Жана Яковлева, Любомир Нейков, Димитър Рачков, Лора Караджова. Наличието на различни инфлуенсъри и популярни фигури от БГ обществото също помага за изграждането на достоверно изглеждащата „реалност“, от която, честно казано, ще си тръгнете леко натъжени...

Стига да ви пука за случващото се около нас, разбира се.

Защото може и да излезете от киносалона, щракайки с пръсти.

Зависи доколко светът ви е...чалга.      

Напишете коментар
Коментари: 3
1 Анонимен 10:22, 19 мар 23

Елеонора - гимнастичка??? :) :) :)

2 Марги 14:30, 19 мар 23

Много добра рецензия! Подобен филм с подобно заглавие може да подведе нагласите за разбирането му

3 Милена 13:14, 24 мар 23

Объркали сте Елеонора и Цветелина, но все пак добра рецензия. Ще отида днес на кино.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама