СБЛЪСЪК: Минимална заплата по сектори- възможно ли е?

Правителството, синдикатите и работодателите подписаха Национално споразумение. Целта му е да се преодолеят дисбалансите заради кризата с коронавируса, както и стари натрупани проблеми. Мерките са в четири области: икономика, енергетика, образование и демография. Най-широка обществена реакция предизвика предложението от догодина да се определя минимална работна заплата по сектори. Възможно ли е това? Представяме мненията на президента на КНСБ Пламен Димитров и икономиста от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Какво всъщност се предлага?

Постигнат е консенсус минималните работни заплати по сектори да се договарят. Възнагражденията ще бъдат стартовите за три вида персонал- нискоквалифициран, средноквалифициран и висококвалифициран. „Всички икономически дейности най-вероятно ще бъдат групирани в 60-70 реда. Разбирайте добив на въглища, образование, химични влакна, фармация. Тоест цялата ни икономика и публичния сектор ще бъдат в тези редове“, обясни Пламен Димитров.

Ще се договарят около 200 минимални работни заплати. Това ще даде ориентир на всеки според професията и квалификацията си, когато отиде в дадено предприятие, да не приема по-ниска заплата. Освен това ще се обявява и препоръчителен индекс за нарастване на заплатите.

И в момента в миньорския сектор се сключва браншови колективен договор между синдикатите и Минно- геоложката камара. Там е разписано, че минималната заплата за миньорите е 800 лева и това се спазва. „Няма я обаче следващата заплата- колко получава един инженер в мина“, коментира Пламен Димитров. Той допълни, че в машиностроенето също има такава договореност, според която един стругар например не може да получава по-малко от 900 лева.

Икономистът Лъчезар Богданов посочи: „Поне на теория минималната работна заплата играе защитна функция към работника. Там, където работникът е слаб или има висока безработица да не се окаже, че се плащат твърде ниски възнаграждения. От друга страна сега й се възлагат функции за данъчна събираемост, тоест да е по сектори, заплатите да са различни, да има диференциация“ и попита към какво се стреми държавата с тази мярка.

Според него трябва да има гаранция, че в добрите времена доходите ще растат, а в криза няма да има рязко вдигане на заплатите, така че бизнесът да не си каже: „Ами по-добре да уволняваме хора“.

Снимка: CanStockPhoto

Кой ще преговаря?

Важно е уточнението, че минималната работна заплата за страната остава. Националното минимално възнаграждение ще бъде плод на преговори с правителството, както досега. „В преговорите за минималните работни заплати, за които говорим, правителството не участва“, подчерта Пламен Димитров и допълни, че синдикатите и бизнеса от 2 години са готови на такъв вариант.

„Със сигурност преговорите ще бъдат много тежки. В споразумението сме заложили механизъм, който да не допуска отказ от преговори. Това значи, че в момента, в който има такъв анонс автоматично трябва да се приеме това, което предлага другата страна“, заяви президентът на КНСБ.

„Много идеалистично се казва да се договорят по сектори. Кои сектори? Коя класификация на икономическите дейности? В статистиката има най- различни и всеки казва: „Ама нашият бранш е малко по-специален“, коментира Лъчезар Богданов и допълни: „Има длъжности, някои говорят и за професии, което пък е тотален миш-маш. Ти можеш да имаш една професия, да си учил едно, пък да работиш друго“.

„Във всеки бранш задължително трябва да има работодателски организации и синдикални, и да преговарят. Ама колко от тях? Законът не забранява да има повече от една организация. Ами ако те помежду си не са съгласни“, попита още той.

Ами решенията...

„Сядаме на масата- ние имаме нашата оферта, бизнесът има тяхната. Ако в един момент станем от масата, по-голямата оферта като число автоматично отива към властта, която трябва да я облече в съответния законов документ“, уточни Пламен Димитров и успокои: „Няма опасност някой лесно да договори или много високи, или много ниски заплати, тъй като естествено ще има сблъсък между нас“. „Не очаквам да има по- ниски нива от вече съществуващите. Говорим за нагоре“, подчерта той.

„Като папския конклав- ще се заключваме докато не стигнем до решение? Това звучи много добре политически и емоционално, но всъщност се опитваме да правим една втора паралелна държава със всички демократични институции вътре, с избори, процедури, правила. Какво се случва, ако някой не е съгласен или твърди, че друг е фалшифицирал някакъв протокол? Избирателни комисии ли ще правим в бизнеса“, посочи Лъчезар Богданов.