52 години от най-голямото индустриално бедствие

11:30, 02 май 18 25 412 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Повече от половин век във врачанското село Згориград на 1 май хората все още с ужас си спомнят за страшно бедствие убило по официални данни 118 души, ранило 2000 и оставило без дом над 300 семейства. Три метрова вълна от кална лава, съдържаща отпадъци от флотирането на руда помита всичко по пътя си. Въпреки, че мината отдавна не работи, хората отбягват хвостохранилището, което и днес не вирее никаква растителност. Вече 52 години ужасът оживява на всеки 1 май, припомня Нова телевизия.

„Много страшно! Спомням си го много страшно! Голям тъмен облак и гледам дърветата си спомням как падаха”, разказва Красимира Николчова, очевидец.

Хвостохранилището било пълно догоре, а два поредни дни валяло без да спира. Работници забелязали, че извор, който се намирал точно под стената вече я подкопавал, но никой от началниците не обърнал внимание. Дядо Цеко пръв видял вълната и започнал да тича и да вика на всички да се спасяват нагоре в Балкана. Докато тичал с очите си видял как вълната залива къщата на тъща му, в която била тя с 10-годишния му син. Стотици тонове кална маса и вода потапят ниската част на селото и точно там жертвите са най-много. През тинята дядо Цеко превел и началника на мината, за да го заведе при кмета.

По-късно официално е съобщено за 118 загинали, между които и 4 деца, 2 000 ранени, над 310 семейства без дом и 156 разрушени къщи. Според хората от Згориград жертвите са много повече, но властта тогава скрила. Отговорността понесли четирима души.

„Началникът на рудника беше Каьо Сираков лежа в затвора, началник хвостохранилището също лежа в затвора, главния инженер на „Елисейна” лежа и гл. инженер на ДСО „Цветна металургия“, мисля че беше. Тези всичките лежаха в затвора”, разказва Николай Костадинов, бивш служител на мината.

И до днес природата не успява да компенсира грубата човешка намеса. Между разрушените водонапорни кули на хвостохранилището все още няма никаква растителност. В периферията поникват елхи, растат до 20-30 сантиметра височина и умират.

Напразни се оказват и усилията на хората да опитват да залесяват хвостохранилището всяка година. И дори смятат, че е по-добре да го оставят така – като паметник на човешкото безразсъдство, което трябва да учи на ум и разум поколенията.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама