ВКС прати отстраняването от длъжност на магистрати в Конституционния съд
На пленум на ВКС, проведен на 13 април, върховните съдии са взели решение да сезират КС за противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 от ЗСВ (регламентиращ отстраняването от длъжност), но и на чл. 166, ал. 3 от съдебния закон – магистрат не може да напусне системата по собствено желание, ако срещу него има висящо дисциплинарно производство.
Това е второто искане до КС за обявяване на чл. 230 от ЗСВ за противоконституционен. Преди малко повече от месец тричленен състав на Върховния административен съд сезира КС по делото за отстраняването от длъжност на прокурор Иво Радев, който вече почти година стои без работа.
В жалбата му, изготвена от адвокат Михаил Екимджиев, се казва: "Отстраняването от длъжност на магистрати за неопределен период от време и липсата на периодичен съдебен контрол върху това превръща принудителната административна мярка в изтърпяване на наказание, което не е наложено с влязъл в сила съдебен акт. Практически тази мярка може да продължи до изтичане на абсолютната давност за престъплението, в което е обвинен магистрат. Така по никакъв начин законът не гарантира защита на магистратите срещу произвол, в нарушение на Конституцията и в Европейската конвенция за защита правата на човека."
КС не допусна искането по ал.2 на чл.230 ЗСВ, а само на ал.1 от закона, защото Иво Радев е привлечен като обвиняем.
Съдиите от ВКС намират за противоконституционен и чл. 230, ал.1 от ЗСВ, но тъй като вече има образувано дело по този текст в КС, са изключили тази разпоредба от искането си.
Въпреки това в искането си те коментират и двете алинеи. Според ВКС чл. 230, ал.1 и 2 от съдебния закон нарушава редица права, дадени с конституцията – правото на труд правото на осигуряване, а отстранените магистрати нямат възможност на защита срещу тази принудителна мярка. През периода на своето отстраняване съдиите, прокурорите и следователите нямат право да работят и по този начин са лишени от право на труд и на осигуряване.
"ЗСВ не предвижда и дължимата съгласно чл.56 от КРБ съдебна защита срещу отстраняване от длъжност извън разумния срок. Нарушен е принципът на правната сигурност и защита от произвол. Ограниченията на основни права са допустими, ако е спазено изискването за пропорционалност. В случая обаче ограниченията с чл. 230, ал. 1 и ал. 2 са прекомерни и неоправдани. Тяхната тежест явно не съответства на защитаваните цели", аргументират се върховните съдии.
Според тях правната конструкция на временното отстраняване създава неопределеност и нестабилност. В искането е отбелязано, че магистратското правоотношение от стабилно се превръща в неопределено и несигурно. "Конституционно недопустимо е едновременно да съществува и да не съществува магистратско или каквото и да е друго конституционноправно отношение. Правоотношението има правно съдържание и следва да носи конкретни правомощия по осъществяване на съдебната власт", казват още от ВКС.
Съдиите обаче намира и друго противоречие. Според тях чл. 230, ал.3 от ЗСВ (Искането за временно отстраняване от длъжност на магистрати, привлечени като обвиняеми, се прави от главния прокурор) противоречи на други два текста от основния закон, а именно чл. 126, ал. 2 и чл. 127 КРБ.
"В чл. 126, ал. 2 КРБ са конституционно определените правомощия на главния прокурор. Той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
В чл. 127 КРБ са конституционно определените правомощия на прокуратурата на Република България. Тя следи за спазване на законността, като: 1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 2. може да извършва разследване; 3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; 4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; 5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; 6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
С т. 2. 2 от Тълкувателно решение № 13/ 15.12.2010 г. по конституционно дело № 12/ 2010 г. на Конституционния съд е изведена противоконституционността на всяка норма от закон, с която се дават или отнемат правомощия на всички конституционно установени държавни органи. Чрез извършеното от Конституционния съд тълкуване на чл. 149, ал. 2 от върховния закон, според която със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд, е изведена като универсално правило за всички конституционно установени държавни органи.
Главният прокурор и прокуратурата на Република България са конституционно установено държавни органи. Чл. 230, ал. 3 ЗСВ създава за главния прокурор правомощие, а оттук – и задължение, което не произтича нито от чл. 126, ал. 2, нито от чл. 127 КРБ. Следователно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ЗСВ е противоконституционна", мотивират се от ВКС.
Върховните съдии намират и чл. 230, ал.4 от ЗСВ за противоречащ на основния закон. Според този текст когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.
"Съгласно чл. 4, ал. 1 КРБ, Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Противоконституционни са всеки акт или действие, които не се основават на Конституцията и на законите, а на презумптивни последици. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ЗСВ приравнява влезлия в сила съдебен акт, с който на съдия, прокурор или следовател е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, по последици на акт на Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на магистрата", се казва в искането на ВКС.
И последната разпоредба, която те атакуват в КС е чл. 166, ал.3, според който магистрат не може да напусне доброволно съдебната система, ако срещу него има висящо дисциплинарно производство. Трябва да изчака неговото приключване.
"Подаването на оставка е безусловно конституционно основание за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател (чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ). Противоконституционен е всеки закон, който въвежда допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение. Въвеждането със закон на допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение противоконституционно стеснява предметния обхват на чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ", посочват от ВКС.
На пленума на ВКС са присъствали 83 съдии, като 56 от тях са подкрепили искането, а 27 са били "против".
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар