С антикорупционния закон може да се наказва два пъти за едно деяние

20:49, 10 авг 15 25 772 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Новият Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, може да доведе до двойно наказване и нарушение на принципа non bis in idem, предупреждава Върховната касационна прокуратура (ВКС). Това пише „Правен свят” относно становището на ВКС за проекта, което е изпратено до правната комисия в парламента.

Законопроектът не минава на първо четене в Народното събрание, след като гласуването му е саботирано в последния работен ден на депутатите. Така то остава за септември месец.

Държавното обвинение принципно подкрепя проекта, се казва в становището, подписано от заместник-главния прокурор Пенка Богданова.

Закомопроектът се нуждае от редакция, за да се постигне „балансирано и последователно решаване на основни положения”, пише още в становището.

Прокуратурата критикува чл. 3, ал. 2 от антикорупционния закон. Текстът гласи: "Действията и санкциите по този закон се прилагат независимо от предприемането на действия и мерки по други закони, включително започване на наказателно производство". 

"По принцип е възможно едно и също поведение да изчерпва както състава на административно нарушение, така и състава на престъпление. Административната отговорност обаче не може да бъде реализирана „независимо” от наказателната за същото деяние”, отбелязват от държавното обвинение.

Подобна разпоредба ще противоречи на чл. 33 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), посочва Богданова. Самият закон предвижда, „когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува”. В него се казва и че „когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”.

Според прокуратурата възприемането на подобно законодателно решение създава реални предпоставки едно лице да бъде наказано два пъти за едно и също деяние. Това би било в нарушение на принципа Non bis in idem и би довело и до санкции за нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По  въпроса за конкуренцията между наказателната и административнонаказателната отговорност във ВКС е образувано тълкувателно дело №3/2015 г. по искане на председателя Лозан Панов.

Липсата на ред, по който да се констатира неотстранена в срок или необявена несъвместимост е друг проблем в антикорупционния законопроект, на който са се натъкнали от държавното обвинение, съобщава „Правен свят”.

„Проектът не предвижда по какъв ред и с какъв акт органът констатира, че лицето не е предприело такива действия (по отстраняване на несъвместимостта – бел. ред.) и че несъвместимостта е вече факт. Не е уредено кой орган и по каква процедура ще установява недекларираната от лицето несъвместимост, както и какви ще са последиците от подобна констатация. Щом неотстранената декларирана несъвместимост е основание за прекратяване на правоотношението с лицето, заемащо висша публична длъжност, същите последици трябва да има у установяването на необявена от това лице несъвместимос”, се казва в становището на прокуратурата.

В него се критикува и част от уредбата на производството за установяване на конфликта на интереси в новия закон. Проблемът, който се изтъква, е свързан с проекта – чл. 59, в който е посочено, че при  събирането на доказателства, при оспорването на решението на директора на Националното бюро за предотвратяване на корупцията, както и за неуредени въпроси се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

По своята същност процедурата води до осъществяване на административна принуда. Редът, по който се осъществява тя, е регламентиран не в АПК, а в ЗАНН. Според прокуратурата, решението, с което се установява конфликт на интереси, е по-скоро правораздавателен акт, отколкото индивидуален административен акт.

Поставен е и въпросът дали с проектозакона не е разширен твърде много кръгът от лицата, които подават декларации за имущество и конфликт на интереси, пише още „Правен свят’ относно становището.  Като пример в него се дават управителите и директорите на частни болници, които сключват договори със здравната каса.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама