Борис Надеждин твърди, че иска да направи немислимото – да свали Владимир Путин от власт по време на президентските избори през март. Носейки знаково фамилно име, кандидатът се превръща в олицетворение на надеждата за милиони руснаци, които са против продължаване на войната.
Въпреки опасенията за санкции, хиляди руснаци се стичат, за да помогнат на Надеждин да влезе в бюлетината. Те издържат на минусовите температури в сибирския град Якутск, провират се през блокове в Екатеринбург, скачат на място, за да се стоплят в Санкт Петербург и се събират в аванпостове в Берлин, Истанбул и Тбилиси.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Kochetkov
Не всички от тях вярват, че той ще спечели. Някой дори не го харесват. Въпреки това те гледат на 60-годишния Надеждин като на средство, чрез което показват на сета, че много руснаци действително са възмутени от войната и искат режима на Путин да бъде прекратен.
,,Целта на моето участие е да се противопоставя на подхода на Путин, който води страната в задънена улица, в коловоз на авторитаризъм, милитаризация и изолация“, заявява Борис Надеждин.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Anatoly Maltsev
,,Мисля, че хората жадуват за действие. Техните протести бяха отменени, но мнозина натрупаха опит в активизма през последните години и сега имат абсолютно законна възможност да направят нещо, да оставят подпис.“
От своя страна Кремъл твърди, че не вижда Надеждин като заплаха. Спекулациите са, че държавата му позволява да продължи в надпреварата, за да помогне на Путин да спечели срещу антивоенен кандидат. Така ще се потвърди тезата, че мнозинството от руснаците желаят войната да продължи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Anatoly Maltsev
Други смятат, че участието на подобен кандидат ще предотврати ескалацията на антивоенните настроения и превръщането им в масови протести.
Защо ни е важно?
Мобилизацията на толкова много хора в една авторитарна страна, където националните избори отдавна следват примера на граф Потьомкин, влива нова енергия в руското опозиционно движение, което през последните месеци изглеждаше почти заличено.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Kochetkov
След като протестите и критиките към военните по същество са забранени в Русия, дългите опашки в подкрепа на Борис Надеждин предлагат на руснаците единствения останал законен начин за демонстрация на съпротива срещу режима.
Почти две години след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, повечето вътрешнополитически и икономически актьори изглежда сякаш са приели появата на новото нормално.
Контурите му обаче все още не са ясни, което внася елемент на несигурност в руската политика на всички нива. Въпреки че войната като тема рядко се обсъжда в публичната политика поради рисковете, които носи критикуването на властта, тя оформя политически дебати и създава обществени търкания.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Anatoly Maltsev
При подобни обстоятелства това, което все още гарантира стабилността на вътрешната политика е убедеността на критична маса избиратели и елити , че войната е неизбежно обстоятелство и, че победата е близо.
Но появата на Борис Надеждин, подобно на желанието на неговите избиратели, сигнализира, че предстои промяна. Макар и да е малко вероятна, тя неминуемо ще остави следа. И ще проправи път за израз на по-мащабно недоволство в бъдеще.
Добави коментар