Докато по-високите лихвени проценти привидно успяват да задържат инфлацията и растящата безработица под контрол, цялостното представяне на световната икономика изостава.
В последната си годишна прогноза Световната банка съобщава, че за трета поредна година ще се наблюдава забавяне на растежа в глобален мащаб.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Narong Sangnak
След рязкото възстановяване от ударите на пандемията през 2021 г., растежът продължава с 3% през 2022 г. След което през 2023 г. се наблюдава спад до темп от 2,6 % и сега очакванията за тази година са 2,4%.
В доклада на Световната банка се посочва, че продължаващото забавяне застрашава „Целите 2030“, които 193 държави-членки на ООН, си поставят през 2015г. Тогава правителствата, включително и САЩ, обещават да трансформират световната икономика до края на сегашното десетилетие.
Те залагат 17 амбициозни цели, включващи премахване на крайната бедност, двойно съкращаване на емисиите от парникови газове, насърчаване образованието на бедните и прекратяване на световния глад.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Arshab Arbab
Мерките обаче се оказват само морално, а не правно, обвързващи.
Според главният икономист на Световната банка Индермит Джил годините от 2020 г. досега са били ,,период на неспазени обещания“. Правителствата по света не успяват да постигнат ,,безпрецедентните“ цели, които сами залагат.
Поради това Джил определя перспективата за световната икономика като ,,жалка“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimimasa Mayama
Защо ни е важно?
Глобалната ситуация се променя значително през последните няколко десетилетия. Процесът е повлиян директно от преките взаимодействия между всички държави. Като последиците, засягат не само потока от стоки и услуги, но и движението на хора.
В една четвърт от развиващите се страни хората са по-бедни, отколкото преди пандемията.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Franck Robichon
В дългосрочен план забавянето на растежа е проблем, който засяга както страните със среден доход, така и развитите икономики. Прилагайки промени в държавните политики, като разширяване на търговските и капиталови потоци и затягане на бюджетната дисциплина, правителствата създават основа за стабилизиране на положението.
Но докато повечето икономисти очакват прилична година, някои от тях предупреждават, че множеството конфликти в световен мащаб само ще задълбочат кризата.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi
Войната в Газа, съчетана с продължаващите военни действия в Украйна оказват силно влияние върху икономическия сектор. Ескалацията на напрежението в Близкия Изток е предпоставка за повишаване цените на петрола. Което естествено ще вдигне инфлацията и ще предизвика забавяне на растежа.
Глобализация ни кара да забравяме колко свързани помежду си са държавите в действителност. Колебанията в световната система няма да подминат никого. Разликата е в това кой да каква степен ще бъде подготвен за тях.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Rehan Khan
Добави коментар