На 26 март президентът Румен Радев едва ли ще бъде поканен на срещата на евролидерите и Борисов в Евксиновград.

Президентът и сега, както и преди месец вероятно ще научи за резултатите от разговорите от медиите.  Което меко казано показва мястото и ролята на президента в конституционната парламентарна република.

ххх

Наистина си имаме много странен президент. Румен Радев е някакъв социално-политически хибрид. У него бушуват едновременно армейските навици да командва /и да изпълнява/ и желанието  да представлява страна-член на НАТО и ЕС, но ако може старшината да не забележи.

Румен Радев не е президентът, преминал през политическата школовка с нейните условности и гъвкаво поведение. Той просто като старите кадри в армията си обича реда и субординацията.

Той се меси в изпълнителната власт, вре си носа в проблеми от чисто оперативен управленски характер, държи си съпругата за ръката /подобно на Тръмп/ и се прави на мачо с коремни на лоста.

Военното и донейде хлапашкото у него никога няма да отмре. Но държавата не е полигон. А той иска да е главнокомандващият в прекия и преносен смисъл.

Президентът не може или не иска да си знае мястото и функциите. Той не нарушава Конституцията, но конституционно връща закони. Той би трябвало да изразява единството на нацията но…

Голямото „но“ се крие в заявката на президента да бъде коректив. Коректив значи да си против. Коректив е или опозицията и/или четвъртата власт. Така е измислена системата, така функционира демокрацията.

Подкрепен от БСП Радев получи политическа височина, която не би достигнал с никакъв боен самолет – президент на републиката.

За БСП играта е ясна – президентската институция по някакъв начин трябва да компенсира ония проценти, които не стигнаха на опозицията. Или иначе казано БСП + Радев да е най-малко равно ако не и повече от ГЕРБ + Патриотите.

Каква е играта на Радев, обаче?

„Абе той малко катил си пада“, определи го Стефан Данаилов, който му беше и шеф на предизборния щаб. А Ламбо говори това, което усеща, над него не е и Корнелия.

Всички определят Радев като безусловен русофил, който едва ли би могъл да изразява някаква много по-различна позиция в международните отношения. При него има очевиден сблъсък на лични позиции и държавни ангажименти. Затова хем е за развитие на отношенията с Русия, хем трябва да се съобразява със санкциите. Той хем е против СЕТА, хем за щастливото безвизово пътуване до Канада.

Между Сцила и Харибда…

Радев или не разбира, или не иска да разбере ролята на президента по Конституция и видимо се опитва да влияе на останалите власти – предимно законодателната и изпълнителната.

Паметното определение на Радев, че парламентът е атрофирал накара доста хора да погледнат в посока „президентска република“

Такива уклони винаги има и те винаги са доста безпочвени, докато не срещнат  странния хибрид между военен пилот-мачо и факта на прекия избор на държавен глава по конституция.

На този фон дори обективните коментари бледнеят пред политическите подозрения. А те очевидно са в посока Радев да създаде своя политическа структура.

Навлязъл в политиката доста късно, но с армейска енергия и здраве Радев не мисли за втори мандат, защото ГЕРБ едва ли ще направят предишната грешка, но определено е за собствен политически проект. Защо?

БСП в този си вид загива. Независимо от социологическите данни, този измъчено-носталгичен електорат, към който се е обърнала Корнелия Нинова си отива. Младите изобщо не припознават БСП. Рухна идеологемата за защита на бедните и онеправданите – та половината в Бюрото на БСП са богаташи, а самата Нинова – приватизаторка в най-гадната част от раздържавяването.

Моята лична прогноза е, че в самото президентство се очертават 2 центъра на власт. Единият безусловно и по закон си е на президента и другият около далеч по-опитната в  политическо положение Илияна Йотова.

Апетитът идва с яденето. А Радев не е проект за един ден или за един мандат. Руският сценарий за неговото издигане начело на държавата не включва само един безсмислен и формален престой на „Дондуков“ 2. Самият факт, че Радев още от времето на служебното правителство и досега се държи като изпълнителна власт ясно показва неговите амбиции и манталитета на собствените му съветници. И също толкова ясно очертава немощните възможности на президентската институция.

От тази гледна точка са напълно оправдани очакванията Радев да реализира свой ляв политически проект. Той може да бъде или в подкрепа на един бъдещ поход на левицата към властта, или началото на една Нова левица със силната подкрепа на Русия, която очевидно не харесва ретро политическото поведение на Нинова.

На Русия не й трябва носталгия по СССР, а модерна държава с авторитетен глас в Европа, който да използва за своите цели. Всичко, което БСП в момента не е. Затова и трябва една модерна лява партия.

Вариантите са два – или да се използва високият рейтинг на Радев, който да направи своя партия, или Илияна Йотова да превземе столетницата чрез вътрешнопартийни избори.

А това е напълно реално след не повече от 2 години, когато на БСП и на самата Корнелия й предстоят 2 загуби – на евроизборите и на местния вот.

И в двата варианта на политическия терен има един учител на който просто му мина политическото време, но лабораторията още работи. Това е Георги Първанов, личен и дългогодишен приятел на Путин и вече маргинализираната АБВ, но със съдебна регистрация и структури.

А Първанов знае старото бизнес правило, което гласи, че в такъв случай е най-добре да стоиш на входа и на изхода на бизнес партията, наричана за благозвучие БСП.

Сметката е глобална, но и проста – ако вземете властта при един построен хъб с газ от Русия, ако карате по магистрали и в Северна, и в Южна България, ако  едно Белене тръгне под каквато и да е форма /но руските реактори ще са стъпили в ЕС/…Русия не само ще има предмостие към Европа. Тя ще има добро и стабилно предмостие. А най-малко 40 процента носталгици ще приветстват това тъй както отхвърлиха Истанбулската конвенция.

През Борисов и инициативата за Западните Балкани в ЕС Русия безспорно губи позиции в това географско предмостие. И ще се опита да го защити чрез левите партии и бъдещ проект на Радев.

Грешат онези, които твърдят, че патриарх Кирил е нахокал президента. Напротив, Радев любезно му осигури трибуна да се накара на сегашната власт. Затова и няма да чуете стенограма или запис от отговора на президента.

Защото Радев е човек с мисия.

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно