В Русия днес се провеждат президентски избори, на които малцина се съмняват, че настоящият президент Владимир Путин ще спечели. Очаква се той да бъде преизбран за четвърти път до 2024 г., превръщайки се в най-дълго управлявалият държавник в Русия след Сталин.
Путин е толкова популярен в Русия, че повечето проучвания му дават подкрепа от около 80%. От друга страна избирателната система е така уредена в негова полза, че всъщност популярността му няма значение за изхода от гласуването, пише изданието Conversation.
Предвид на това защо руските власти изобщо си правят труда да организират избори, пита изданието. Изборите в Русия легитимизират политическия режим, те не водят към промяна на правителството, въпреки наличието на многопартиен парламент. И тъй като промяна на управлението не е предвидена, има няколко важни развития, за които да се следи.
Легитимността на Путин ще зависи от избирателната активност и неговият дял от гласовете. Той се нуждае от най-малко 50 на сто на първия тур, за да избегне балотаж. Но неговата цел е не само това, а и да увеличи гласовете в своя подкрепа от изборите през 2012 г., когато за него гласуваха 63% и 65 на втори тур.
Един висок резултат в Крим, където за първи път ще се гласува за руски президент, в частност би се разглеждал от Путин като реабилитиране на най-значимия му международен ход, отбелязва Conversation.
Кремъл обаче се опасява от възможна апатия на избирателите, особено в чужбина. Отявленият критик на Кремъл Алексей Навални призова за бойкот на изборите след като руската ЦИК не му позволи да участва в тях. Необичайно високият брой кандидати - осем (в сравнение с трима през 2012 г.), се разглежда като част от опитите на Кремъл да изкара хората от домовете им.
По време на предизборната кампания руснаците бяха заляти от различни способи за подканяне, като реклами върху пазарски торбички, в ресторанти за бързо хранене, в обществения транспорт, в кината и по банкоматите. Появиха се данни за получени телефонни съобщения и за активисти, чукащи по вратите, както и кампании в големите държавни компании за изкарване на служителите им пред урните.
Мнозина наблюдатели считат, че останалите седем конкурента на Путин не представляват истинско предизвикателство. Определят ги дори като "цирк". Целта на Кремъл е да създаде усещане за разнообразна, оживена надпревара, с което да ангажират повече избиратели, без да има реална опасност за управлението на Путин, пише Би Би Си.
Големи са очакванията към Ксения Собчак да мобилизира повече гласоподаватели в деня на изборите с нейното категорично отхвърляне на анексирането на Крим от Русия, бившия й имидж на шоу звезда, както и с факта, че е жена. Собчак, наричана руската Парис Хилтън в миналото, е дъщеря на Анатолий Собчак - бивш кмет на Санкт Петербург, съветник на Путин през 90-те години.
Кандидатът на комунистите Павел Грудинин избягва да отправя критики към Путин, докато в същото време непрекъснато е атакуван от държавните медии за своите бизнес дела. Грудинин е милионер, направил богатство като директор на селскостопански кооператив, продавайки земя в покрайнините на Москва. Той наследи Генадий Зюганов, който участва във всички предходни президентски надпревари.
Ветеранът-кандидат президент Владимир Жириновски, изправил се на всички шест избори в Русия след разпадането на СССР, е считан от мнозина вече за карикатура на политик.
Предизобрите дебати често се превръщаха в поле за удари под кръста, докато самият Путин оставаше настрана от това просто като не присъстваше на тях. В един от дебатите Жириновски обиди Собчак, на което тя му отвърна като го заля с чаша вода.
Останалите претенденти са Сергей Бабурин - комунистът ултранационалист; Максим Сурайкин - комунистът сталинист, както сам се обрисува, настоявайки да го наричат "Другарю Сурайкин"; БОрис Титов - бизнесмен, занимаващ се с петрол, и бизнес омбудсман на Русия; либералът Григорий явлинск - икономист и опозиционен лидер, един от основателите на партия "Яблоко".
Образът, който изпъкна по време на предизборната кампания, е този на президента Путин като спасител и обединител на Русия, човекът, защитаващ страната, нападната от враждебния Запад.
Ключова роля в това играе анексирането на Крим от Украйна през 2014 г., което от тогава се използва от Кремъл като част от усилията за мобилизиране на руснаците с помощта на национализма. Самата дата на изборите е нарочно избрана - 18 март е четвъртата годишнина от анексирането.
Ласкателни репортажи за Путин доминираха в новинарските емисии по държавната телевизия - основен източник на много руснаци на новини, въпреки изборните правила, които на теория изискват строга безпристрастност при отразяването на кандидатите. От телевизията твърдяха, че отразяват дейността на Путин като президент, но цялостното впечатление е за един национален герой, засенчващ останалите кандидати и техните дрязги.
Интересно е да се обърне внимание и върху тези, които не участват в изборите. Основната опозицонна фигура Алексей Навални има забрана за участие заради обвиненията в измами, които той определя като политически мотивирани.
Любимата му тема - корупция по високите етажи - болно място за руснаците, а простият му и директен маниер достига до масите по начин, по който руската либерална опозиция не успява.
Миналата година негово разследване за корупция срещу премиера и близкия съратник на Путин Дмитрий Медведев е било гледано от милиони онлайн. Именно то провокира първите по-масови антиправителствени протести от години в страната.
Навални е постоянна мишена на проправителствени активисти, като заливането му с токсична зелена боя, която почти не му коства зрението на едното око.
Държавната телевизия не отразява неговата дейност, а Путин отказва да го назовава по име. За президента Навални е оръжие на Запада за дестабилизиране и отслабване на Русия.
На тези избори Кремъл насочи своето внимание особено много към младите избиратели поради опасенията, че мнозина между 18 и 30 години са разочаровани от политическата система и лошите икономически перспективи. Освен това основните участници в антиправителствените митинги на Навални миналата година бяха именно ученици и студенти.
В предизборната си кампания Путин участва в редица събирания с млади хора, на които предлагаше перспективи за кариерно развитие, особено в областта на науката и индустрията.
Младите гласоподаватели бяха и обект на различни кампании в социалните медии. Една от тях, например, включваше постове на знаменитости и поп звезди в Instagram с хаштаг #ElectionIsWhereYouAre. Източникът на тези кампании не е ясен, но мнозина подозират Кремъл зад тях или неговите поддръжници.
Популярно стана и хумористично хомофобско неофициално видео, в което се окуражават хората да излязат от леглото и да гласуват, за да не дойде на власт президент, който да направи задължително руснаците да подслоняват в домовете си хомосексуалисти, разделили се със своите партньори.
Преживяла две революции за изминалите сто години, Русия отдавна не се намира в състояние на внезапна промяна на режима. В момента обаче ситуацията е различна. През 1917 г. социализмът, а през 80-те години - демократизацията, бяха разглеждани като решения на проблемите на страната. В наши дни няма подобен консенсус за промяна. Мнозинството от населението е апатично към политиката, а най-разпространената идеология - властващият национализъм - е основен инструмент на Путин след анексирането на Крим.
По всичко личи, че Русия ще продължи настоящия курс на развитие, все повече отиващ към стагнация. И колкото повече така належащите промени се отлагат, толкова повече нарастват шансовете за насилствена и внезапна трансформация в руските дела, заключава Conversation.
Добави коментар