Асим Адемов е роден на 3 декември 1968 г. в с. Дъбница, община Гърмен. Професионалната си кариера започва като учител по български език и литература в основно училище „Христо Ботев“, с. Долно Дряново, община Гърмен, където след повече от 20 години стаж става негов директор.
През периода 2011 г. – 2015 г. Адемов е общински съветник от квотата на ГЕРБ в Гърмен. На поста заместник областен управител на Благоевград е назначен през декември 2014, по време на второто правителство на Бойко Борисов и заема длъжността до началото на 2017 г., когато е освободен от служебния кабинет на Огнян Герджиков.
От 14 септември 2017г. е член на Европейския парламент на мястото на Мария Габриел, която става еврокомисар.

 

В последно време станахме свидетели на агресивни прояви в българското училище, последният случай бе когато майка удари учителка. Като доскорошен учител и директор на училище как ще коментирате тези случаи?

Като човек с дългогодишен опит в сферата на образованието мога да кажа, че тези случаи са изключително неприятни. Тази агресия от страна на някои учители към деца, от страна на ученици към учители, от страна на родители към учители са недопустими. Неприятните сцени все още не са масово явление, но ако не се вземат мерки, може да станем свидетели и още по-драстични агресивни прояви. Но в същото време искам и да кажа, че не съм изненадан от тези нелицеприятни случки. От моя дългогодишен опит като учител мога да кажа, че това се дължи на постепенното отчуждаване на част от родителите  от училището като институция. Стигнахме дотам, че учителите и родителите вече не се възприемат като партньори, а изграждат бариери помежду си.

Какви са причините за тази ситуация, на какво се дължи това недоверие между учители и родители?

Има явен проблем в комуникацията между двете страни. Не бих казал, че е виновна само едната страна. Според мен и учителите и родителите имат своите прегрешения, за да се стигне до тази липса на доверие помежду им. Последните няколко години наблюдавам как постепенно се прекъсва връзката между родителите и училището, голяма част от родителите не познават живота на своите деца в училище. Не са запознати със средата им, извън дома. Част от родителите не общуват с учителите на своите деца.

За жалост родителите не следят изкъсо дали децата им  пропускат част от учебните занятия, а някои дори нямат  представа дали децата им изобщо посещават училище.  Учениците максимално добре се възползват от този вакуум. Дисциплината започва да им куца,  рядко посещават училище. Следват неизбежните проблеми и чак тогава родителите реагират, но обикновено реакцията е закъсняла. В този случай родителите прехвърлят изцяло вината върху учителите и  образователната система,  като отказват да поемат своята част от вината и демонстрират пълно недоверие към българския учител. И когато в крайна сметка решат да прекрачат прага на училището, са агресивно настроени и се нахвърлят не само с думи, но и физически върху учителите.

От моя опит знам, че родителите имат прекалено голямо доверие в своите деца относно информацията, която те им предоставят за случващото се в училището. Няма нищо лошо в това родителите да имат доверие в своите деца, но винаги остава въпросът дали детето ще поднесе информацията достоверно и обективно.

От друга страна за тази нарушена комуникация вина има и част от учителското съсловие. Част от тях също нямат доверие на родителите, държат се на дистанция, не търсят мнението им и не успяват да ги привлекат като партньори за постигането на педагогическите цели.

Това са констатациите, които будят тревожност, но какво трябва да се направи, за да се постигне по-добра комуникация между двете страни - родители и учители?

Това, което искам аз, е да не търсим в случая кой е по-виновен, да не претегляме през кантар тежестта на вината на едната или другата страна. Ясно е, че и учителите, и родителите имат „заслуги“ за отчуждението си един от друг.

Обществото като цяло също носи своята вина, защото има едно обругаване на учителската професия, омаловажаване на труда и професионализма на българския учител. И след като всички вкупом се съгрешили, се налага всички заедно да търсим полезните решения. Трябва да вложим доста енергия, за да подобрим взаимоотношенията между учителите и родителите.

Обществеността трябва да е наясно, че ако не преодолеем това недоверие,  ще има много лошо отражение върху образователната система. Усилията трябва да са в посока на изграждането на партньорски взаимоотношения между родителите и учителите. За да вдигнем качеството на образованието, наред с други фактори, много важен фактор се явява именно възстановяването на доверието в българския учител от страна на родителската общност. А от своя страна учителите трябва да са наясно, че имат нужда от родителите, за да постигнат много по-добри резултати при обучението, възпитанието и образованието на своите ученици.

Учителите трябва да намерят начини да привлекат родителите към училищния живот. Учителите са професионалистите, а родителите познават много по-добре децата си и когато обединят усилията си в една посока, неминуемо ще дойдат и по-добрите резултати.

Вие като бивш учител, директор и сега като член на Европейския парламент какво бихте направили в тази посока?

Още в началото казах, че не съм изненадан от негативните случаи на агресия в българското училище. Това беше неизбежно при явното отчуждаване на родителите от училището. Но освен констатирането на проблемите, трябва да се търсят и решения, разбира се. Аз съм на категоричната позиция, че трябва да работим в посока на подобряването на диалога между родителите и учителите. Те трябва да бъдат взаимно уважаващи се партньори, обречени са на по-тясно сътрудничество за доброто на децата ни. За мен това е разковничето и за това смятам да стартирам инициатива, наречена „Да върнем родителите в училище“.

Бихте ли ни казали повече за тази инициатива?

Още с встъпването си в Европейския парламент аз поръчах социологическо изследване докъде се простира отчуждеността на родителите към училищния живот на своите деца. Дебело подчертавам, че не искам да търся виновни и да вменявам вина. Но все пак трябва да стигнем до причините, за да намерим правилните решения. Интересно ми беше да разбера къде и защо се къса нишката, кои са причините за недоверието,  защо се стига до нежеланата агресия.

Това проучване вече е готово и ще организирам форум заедно и с подкрепата на МОН и лично на министър Вълчев, по време на който ще представим резултатите. Тук е подходящият момент да благодаря и поздравя министър Красимир Вълчев, който има смелостта и куража да не бяга от парливите проблеми в образованието, включително и от този. 

Целта на този форум ще е да се предостави платформа за диалог между заинтересованите страни. Освен МОН, там ще бъдат поканени и учители, директори, профсъюзи, родителски асоциации, специалисти, работещи по тази проблематика от научните среди. Необходимо е да се започне диалог, за да се премахнат бариерите между учителите и родителите. Идеята ми е този форум да не е еднократен акт, а да се превърне именно в кампания “Да върнем родителите в училище“. Подобни срещи в такъв формат смятам да проведа в различни региони на страната, за да може колкото се може повече участници да се включат.

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно