Вчера президентът Румен Радев скочи на лоста и направи коремно набиране. Това не е някакъв опит чрез метафора да се обясни негов политически ход. Това е истинска новина, успешно шестваща из родните медии.

Завъртането на президента се превърна в абсолютен акцент и дори националните медии, които традиционно се придържат към протоколността при събитията, го споменаха. Тръгнаха коментари, а Светльо Витков (който още се лута между това да е пънкар, политик и треньор по карате) показа, че и той го може. И предизвика министър Каракачанов. Днес темата се коментира в сутрешните блокове.

Защо обръщаме внимание на всичко това? Да не се лъжем - защото е тема, която е “вкусна”. Хората продължават да търсят подобни новини. И после съжаляват, че ги третират като “електорат”. Политическият дискурс в последните години все повече се измества от подобни случки. Те уж разкриват в добра светлина личния свят на политиците. Но фиксирането върху тях не е устойчиво и продуктивно.

Ако си спомняте, преди повече от десетилетие подобни кадри се тиражираха за Бойко Борисов. Премиерът дори застана на корица на несъществуващото вече списание “По-здрави”. Подобни моменти бяха част от началото на политическата кариера на тогавашния генерален секретар на МВР. И с времето премиерът явно осъзна, че не това го позиционира на политическата сцена.

Спортна форма през годините демонстрираха и Слави Бинев, както и Николай Бареков. И всички виждаме какви дългосрочни политически "дивиденти" извадиха от това.

Затова донякъде е странно защо години след всички тези моменти президентът публично реши да се завърти на лоста. Обясненията за това са две.

Вариант 1 - това е опит за заиграване с медиите и обществото, което да покаже, че президентът е в добра форма, силен е и не се притеснява да разчупи протокола. Въпреки че дори не разкопча сакото си, когато спонтанно реши да захване лоста. Камо ли да го свали.

Тази хипотеза води до краткотраен публичен ефект, вече е изтъркана и както става ясно - не се приема еднозначно в уебпространството.

Вариант 2 - без да иска, Румен Радев вчера демонстрира, че сред военни се чувства истински в свои води; там е сигурен и спокоен. Ако трябва да сме честни - това е от поредните физически и вербални знаци, че президентският костюм не е съвсем по мярка на Радев. При това - повече от година след като застъпи на поста.

Интересен момент във видеото е търсенето на одобрение от околните за упражнението, което президентът изпълни. Това е нещо, което всеки психолог би коментирал с радост. А всеки PR би дал мило и драго коментаторите да си замълчат.

И тук стигаме до следващия момент - след напускането на Елена Йончева, до момента не е съвсем ясно кой се грижи за публичния имидж на президента. Но вече е крайно време Радев да помисли за такъв човек. Защото случката с лоста е показателна и обикновено политиците прибягват до такива ходове в началото или в заника на кариерите си. Поне у нас.

А когато заменяме фокуса върху политиките с физически упражнения, експертите ще четат завъртанията, а не думите.

 

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно