Световноизвестният британски учен Стивън Хокинг почина на 76-годишна възраст в дома си в Кеймбридж. Семейството му потвърди смъртта му с изявление. Децата му Луси, Робърт и Тим написаха: "Той беше велик учен и необикновен човек, чийто труд и наследство ще продължат да съществуват много години. Неговите смелост и упоритост, съчетани с интелигентност и хумор, вдъхновяват хората по света. Веднъж той каза: "Тази вселена нямаше да е нещо особено без хората, които обичаш". Ще ни липсваш вечно".
Стивън Хокинг спечели не само уважението на научните среди с постиженията си във физиката, но и любовта на милиони хора извън университетите със своята загриженост за бъдещето на света. Той вдъхнови поколения последователи като учен и личност.
Известен е с трудовете си в областта на физиката и астрономията. Неговите изследвания за черните дупки и относителността са от изключителна важност за науката. Автор е на няколко книги, сред които и "Кратка история на времето".
През 1971 г., заедно със сър Роджър Пенроуз, дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив. Те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време (точка с нулев обем и безкрайна плътност).
Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.
По-късно той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг и е първото явление, за чието описание се комбиниратзаконите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката.
През 1981 г. той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, а математическо доказателство, за тази теория е дадено през 1983 г.
Добави коментар