Депресия може да се лекува и с танци

Депресия може да се лекува и с танци, разказа хореографът и движенчески терапевт Цвети Радева за "Дарик". За съжаление, малко хора я търсят тъкмо с цел терапия.
 
"Повечето хора идват на танци, за да се успокоят, тонизират, освежат, хармонизират, което пак е някакъв терапевтичен ефект. Но когато говорим за танцова терапия, става въпрос за малко по-дълбоки неща и малко хора са запознати с това. Малко хора го търсят и малко хора предлагат такава терапия в България, не е много популярно. Хората, като цяло, не са готови за това и аз не го предлагам много", обяснява Радева.

По думите й като култура, като нагласа, като запознаване през последните годни се е направило много по темата, но българинът все още трудно стига до терапия.
 
"Аз съм танцьор, хореограф, треньор и инструктор по танци и цял живот се занимавам с различни изкуства. Опитвайки се да преподавам танци, се оказа, че за хора, които никога не са се движили, е екстремно трудно. И по пътя на ученето излизат много проблеми, които те дори осъзнават и по тази причина бягат от танца. И защото знаят, че в момента, в който се сблъскат с танца, ще трябва да се разкрият и това на тях не им харесва. На повечето хора не им харесва какво има вътре в тях. По тази причина идва танцовата терапия, която да смекчи нещата", разказва в предаването "По-полека" Цвети Радева.

Според нея е най-лесно, ако човек не е пришпорен и задължен да учи нещо, което смята, че му е трудно. Терапията тръгва не от обучението, а от личната проба: "Класическата терапия е така. Там няма формати, няма изисквания, нищо като цел или стремеж от страна на водещия. По-скоро клиентът, който иска да прави нещо със себе си, или не знае какво точно иска и какво да прави във себе си, в процеса изникват неща, с които се работи".

"В точно тази чиста форма обаче аз все още не практикувам това, защото няма достатъчно реклама и познания за какво е танцова терапия. Аз започвам от преподаването на танци. Хората идват при мен, за да учат танци. Става въпрос за салонни танци - латиноамерикански, бални - и те започвайки да се учат изникват проблеми с движението, които на езика на тялото често показват други проблеми. И е много деликатен момент как да се поднесе на човека и дали изобщо да се поднася. Но в болшинството от случаите самите хора признават, че имат нещо, с което се борят. И това отваря една голяма врата за терапия", споделя хореографът и движенчески терапевт.