Джендър революция, идеология или просто понятие, създадено в лабораториите на медицински екипи, специализирани в лечението на деца, родени хермафродитни, интерсексуални, и в грижите за транссексуални. Тези редки случаи станаха повод за претенции, които обаче не са тема на Истанбулската конвенция, която предизвика смут, объркване и безпокойство почти у всеки зрял гражданин на нашата родина.

Едва ли ще се намери човек, който да няма мнение по въпроса, и много трудно, такъв, който да я е чел в оригинал или превод. Крайните отрицатели съзряха хикса в квадрата пол, видяха трети, четвърти, пети пол, транс, би, гей бракове и какво ли не още, а тези, които защитават ратифицирането и, заеха позата на справедливо възмутени. Последните посочиха лошия превод като причина за отхвърлянето и от първите. Нов превод едва ли ще поправи нещата, защото, казват, че съдържанието в думичката "джендър" се различавало от познатия ни "пол". Противостоящите групи като че ли захвърлиха "джендър" и го заместиха със "социален пол", но вълненията продължиха със същата сила. Някои са близо до истерията. Съзряха клопка? Че и идеология? Идеология ли е постигането на равнопоставеност между жените и мъжете? De jure и de facto? Лоша ли да я определим? Защитниците на конвенцията твърдят, че това равенство е ключов елемент в превенцията на насилието над жени и момичета.

Именно насилието е темата в текстовете на конвенцията. Твърди се, в ЕП, че всяка трета жена е била обект на насилие тук, в Европа! Проблемът е реален и замитането му не прави чест на съвременната цивилизация и посоката, която следва. Впрочем още в Римската република са звучали външни подигравателни гласове: "Вие, римските мъже, управлявате света, но вас управляват, жените ви". Наистина, в сравнение с подчинената и приравнена с домашните животни жена, римлянката се е радвала на право на развод, наследство и т.н. В някои отношения, да речем - личната хигиена - римската цивилизация надминава нашата, но защо да не се опитаме да я изпреварим не само в поразяващата мощ на оръжията и лакомията.

Скованата във вековното си съществуване Църква също е против конвенцията, в която съзира посегателство срещу свещенното. Но нима във волята Му е заложено неравенство съдържащо доминация на единия пол? Нима не е очевидно, че мъжът и жената се допълват взаимно? Дали и тук няма несъвършенство на превода? После защо Църквата е отделена от държавата.

Без съмнение, конвенцията е открита атака на доброто срещу злото и опитите да се крием в полусенките на тълкуванията са обречени. Насилието срещу момичета и жени е проблем и въпрос изобщо на насилието, основано на социалния пол, роля или както и да го наречем.... както и срещу мъже, момчета, семейства, общности и държави. Би следвало да сме активни в борбата за спирането на насилието така, както сме активни в борбата с тероризма. Правото всеки да живее свободен, както в частната, така и в публичната сфера, трябва да бъде защитавано!

Ето ги и проблемните текстове в конвенцията, които възпламениха страстите: Чл.3 точка В - "„Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.". Т.нар. "социален пол", "джендър", вярно, може да бъде отнесен към всякакви избрани роли и поведения, но нима ролята на готвачка, чистачка, и обект за нанасяне на звучни шамари е подходяща само за единия от двата пола. Чл.4, точка 3 - "Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут. ". Тук, вече бяха видяни тълпи от мъже мигранти облечени в рокли и настояващи за специално отношение.

Комичното намери своето отражение и в навършилата година президентска двойка - Радев – Йотова. Той заяви, че е безотговорно ратифицирането на Истанбулската конвенция, а тя, очаквано, като дългогодишен депутат в ЕП и жена, я подкрепи. В заключение, бих добавил, че първата държава, ратифицирала този документ е ислямска Турция, последвана от редица държави, сред които и католическа Полша. От подписалите 45 държави, повече от половината, както и по-голяма част от ЕС, вече са я ратифицирали. Станислав Бояджиев

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно