В предишен анализ посочих, че превръщането на България в президентска република ще сложи край на демокрацията, или поне на това, което някой модно наричат „либералната демокрация“ – термин с който дълбоко не съм съгласен, защото „нелибералното управление“, при което властта е всесилна, правата на различните малцинства са ограничени и върховенството на закона е поставено под съмнение, дори да се легитимира чрез избори и да е подкрепяно от мнозинството, не би трябвало да се нарича демокрация. Но това е друга тема.
От казаното по-горе за институцията „Президент на републиката“, съвсем не следва, че начинът, по който тя е конституирана днес у нас е особено смислен. Напротив. По сега действащата конституция имаме една напълно сбъркана институция. Начинът на избиране на президента не съответства не само на неговите правомощия, но и на задачите, които той по конституция е призван да изпълнява. Промяна задължително трябва да има, но не към „президентска република“.
Да започнем нашия анализ на институцията с начина, по който се избира президента - пряко от народа, на два тура. Досега нито един президент не бе избран на първия тур. Следователно можем да заключим, че българският народ е от една страна дълбоко разделен, но и достатъчно трезвомислещ, за да не бъде омаян от която и да е личност. На втория тур обаче, винаги се изправят представители на двете най-големи политически сили. Досега няма нито едно изключение то този модел. (Когато през 2006 НДСВ се срина, а ГЕРБ още не се беше появил, за кратко Атака на практика беше втората политическа сила). 
На балотажите, гласувалите за отпадналите кандидати обикновено бяха вътрешно разделени между отношението си към големите партии и начина, по който „стоят“ кандидатите. Желю Желев нямаше никакъв шанс да бъде избран, ако през 1991 г. от БСП вместо Велко Вълканов бяха издигнали нормално изглеждаш кандидат и 

Румен Радев нямаше шанс

 срещу кандидат от ГЕРБ с по-приветлива личност от тази на Цецка Цачева.Така или иначе, избраният пряко от народа, на два тура кандидат няма как да олицетворява единството на нацията. Казано по друг начин, само фигура, която разделя нацията има шанс да бъде спечели президентски избори по сегашния регламент. Макар опирайки се на институционалния си, пиедестал повечето президенти да успяваха през по-голямата част от мандатите си да поддържат относително висок рейтинг, винаги имаше значими обществени групи, които крайно недолюбваха всеки президент. Всички досегашни държавни глави бяха „разделители на нацията“, макар да правеха това по различен начин.

Целият коментар вижте тук

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно