Добре е, че напоследък иначе грозната дума "българщина" се изпълни с ново, "желязно" съдъжание. След започналия процес на възстановяването на паметника на "Желязната дивизия " пред НДК, станахме свидетели на завършилия процес по възстановяване блясъка и пълната реставрация на "Желязната църква" в Цариград. Така наричаме ние, българите, днешния Истанбул. Чудесен знак към идните поколения, че нашата родина не се изчерпва с гайди, подскачания на жарава и хора в ледените води на Тунджа.

 

Прекрасната църква бе повод да се припомни нейната история, както и тази на родолюбивите българи участвали в издигането на храма. Сред тях е собственикът на дарената земя - княз Стефан Богориди. Крайно любопитна личност от дистанцията на годините. Внук на Софроний Врачански, дете на сина му Цонко и жена му Гана, Стефанаки бей (така е известен на османците) се ражда като Стойко Цонков Стойков. Богориди идва от даденото на него и на брат му Атанас име в чест на княз Борис I Кръстител, известен и като Богорис. Българското име Стойко се превръща в гръцкото Стефан, докато учи в гръцки колеж в Букурещ. Добре образован, знаещ чужди езици , бъдещият "бей" известно време учителства в Истанбул, но постъпва на османска служба във флота като преводач. Флотата е разбита от французите при Абу Кир, недалеч от Александрия, а Богориди е спасен от британски кораб. След това морско приключение, издигащият се стремително в османската администрацията българин, закономерно предпочита спокойния Дунав и между 1812-1819 г. е губернатор в Галац, а по-късно и на цяла Молдова. Връща се като драгоман (особена титла, която се дава на посредници между Османската империя и чуждите дипломатически, и търговски представителства) отново във флота 1823 г. Само две години служба и ярката му фигура изпада в немилост и следва заточение за няколко години. Отново е на светло в края на осмата турско-руска война и оглавява османската делегация в Санкт Петербург, уреждаща спорните въпроси през 1829 г. Справя се блестящо и става съветник на султан Махмуд ІІ. Вече е бей (княз).

 

В последвалите десетилетия Стефан Богориди e участник във всички важни преговори и решения на Високата порта. Сред тях е признаването на независимостта на Гърция. Същата година се опитва да прокара план за автономно българско княжество в Добруджа, но не успява. Известен е с това, че е първият християнин, който, след падането на Констинантинопол през 1453 г. посреща турския султан в дома си. Поводът е сватбата на дъщеря му Мария. Повече от десетилетие управлява остров Самос, но от дистанцията на Цариград. Само веднъж го посещава. Гърците на острова не го обичат и вдигат  въстание през 1849 г. Следващата година султанът се принуждава да го свали. Годината е 1850, а в прочутата и днес Северозападна България хиляди се вдигат на въстание срещу османската власт. Хората са недоволни от неприлагането на аграрни реформи, искат земя и българско самоуправление. Разбити са под стените на Белоградчик от армия, пристигнала от Видин. Стефан Богориди използва активно влиянието си и обещаната реформа започва да се прилага. Така, българите получават земя.

 

Без съмнение, князът не забравя произхода си, поддържа училището в родния си Котел, както и български студенти в Цариград. Сред тях Георги Раковски и Гаврил Кръстевич.

Богориди получава разрешение от султана за построяване на православна църква в свой имот, на брега на Златния Рог в Цариград, който дарява за черковни нужди на българската общност през 1849 г. От двете каменни сгради се построява една триетажна, известна като Метоха, а от дървената къща се оформя църква.

Дървената къща, превърната в църква
Солидната, каменна сграда на Метоха

Разбира се, в чест на княза, църквата е посветена на първомъченика Св. Стефан. Идеята е била на нейно място да се гради солидна църква. Благодетелят Стефан Богориди си отива от този свят десет години по-късно в началото на август на 84 годишна възраст.  Октомври същата година, неговият син, княз Никола Богориди поставя символично основен камък на бъдещата църква, но истинското строителство започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага камък. Строителите се отказват от идеята да се строи със тежки материали, защото имотът е върху нанос пред стените на древната византийска крепост и така се стига до  модерното тогава "желязно" решение. Стоманените конструкции и чугунените отливки са изработени във Виена и доставени по море. Църквата "Св. Стефан" е сглобена и осветена от екзарх Йосиф през септември 1898 г. От старата дървена църква е съхранен само напрестолния камък от олтара.

 

Тези дни реставрираната църква от Турската държава (ние сме поели ангажимент за реставрация на турски храмове и сгради у нас) е сочена не само като пример за добросъседство, но и като знак на толерантност. Ето част от думите на президента Ердоган: "Самото откриване в този момент, когато България председателства ЕС, е важно послание към международната общност. Казваме, че различните религии и култури живеят заедно и това показваме на целия свят. Лошите спомени от историята не би трябвало да хвърлят сянка върху надеждата и възможността да живеем заедно.".

Станислав Бояджиев

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно