• Адвокат Петър Хранов. Снимка: БГНЕС

Изписаха се „кофи с мастило” как трябва „да се извади на светло имането на ЧСИ-тата”.

Наистина ли това е проблемът?

Ще бъда директен – няма, наистина няма никакъв смисъл частните съдебни изпълнители да обявяват публично имуществото си. Не защото е лошо, а защото е ненужно. Тяхното имане и сега е на показ.

Това искане няма да доведе до по-голяма прозрачност в работата им. Първо, защото на ЧСИ държавата му е делегирала право и задължение да изпълнява подлежащи на изпълнение актове. Дали това ще стори частният или държавен съдебен изпълнител – няма разлика. Разликата, обаче, е в устройствения закон, където процедурите са същите, каквито са и при държавното изпълнение. Работят по един и същи кодекс – ГПК, но частникът върши работата си по-ефективно, отколкото държавата. ЧСИ, за да изпълнява функцията по принудителното изпълнение, получава пари, които първоначално се плащат от взискателя, когато се образува изпълнителното дело, а впоследствие се събират от длъжника.

Защото, когато ЧСИ-та декларират какво имущество са придобили, какъв механизъм за защита на длъжника е това?

Никога не съм чул ЧСИ-тата да са излезли и да са казали – ние сме бедни, моля, да ни увеличите тарифата или други такси. Кому е нужна тази нова инициатива? Да, те получават средства от изпълнението, което е напълно законно – работят по ГПК и финансите им са публични. Но това, че кодексът е несъвършен и те имат малко повече правомощия, отколкото е необходимо, е друг въпрос. Ако някой иска да намали средствата, за които се смята, че ЧСИ-тата вземат такси над допустимото, нека ги ограничат, защото сега те са формирани по указания от наредба.

Много хора са потърпевши от колекторските фирми, омбудсманът имаше идеи да поведе битка с тях по повод техни претенции за погасени по давност суми, но това, според мен, са сапунени мехури. Защо? Когато е погасено по давност едно задължение, то никога не престава да съществува. Погасителната давност погасява правото на принудително изпълнение върху него. И тогава, когато е погасено едно такова задължение, длъжникът към настоящия момент има правото да се обърне към съда и да каже: моля, произнесете се с решение по отношение на този мой кредитор, че не дължа сумите, тъй като правото на принудително изпълнение върху тях, е погасено по давност.

Такива дела има доста. Те, в голямата си част, ако не в 100% от случаите, са успешни. Но тъй като, по една или друга причина, започнаха да тежат на съда, на счетоводството на монополистите – топлофикации, ЧЕЗ или мобилни оператори, колекторски фирми и др., се заражда една инициатива от съдии в СРС и СГС. Тяхното искане е за законодателни промени, които да ограничат възможността на длъжника, т.е. на всеки един нормален човек, да завежда такива искове. Тази законодателна инициатива вече е започнала, коментира се в медиите, включително и правни интернет медии. Предлага се в закона за енергетиката като изискване, когато вие твърдите, че едно ваше задължение е погасено по давност, да се обърнете първо към монополното дружество и ако те на добра воля преценят, че искането ви е основателно, да го отпишат. И чак, когато те откажат да го отпишат, тогава да заведете дело. Много интересно от счетоводна гледна точка би било да се види какъв ще е ефектът ако монополните дружества отпишат от счетоводните си баланси погасените по давност суми, които не е тайна, че крепят платежния им баланс, т.к. въпреки че са несъбираеми, те седят като вземания и балансират фрапиращите им загуби.

Аз се учудвам - когато топлофикация, ЧЕЗ, Софийска вода и всички останали завеждат дела, дали изпращат съобщение до длъжника, за да го питат дали иска да го съдят за сумите, погасени по давност?

Софийска вода е наложила една „идеална” практика да пуска нескончаемо, по 7-8-10 пъти едни и същи заявления, за едни и същи суми срещу едни и същи свои длъжници. И всеки път, когато те възразят, Софийска вода пуска ново и ново, и ново заявление, като се очаква длъжниците да пропуснат да възразят някой път, примерно, в периода на лятото и да им издадат изпълнителен лист. Какво означава това? Значи за Софийска вода трябва да се приеме, че могат да претендират да си получат погасени по давност суми, но когато един обикновен човек иска да заведе дело и да установи, че тези суми са погасени по давност, то вече се бърза да се въведе ограничение за него.

Ако законодателната инициатива мине, приеме се, де факто ще се дадат правомощия на монополни дружества да преценяват дали е настъпил определен законов срок или не е настъпил. При положение, че законът е изричен в това отношение. И, представете си, това се прави с цел единствено да бъде намалена натовареността на съда!? Смятам, че това не е начинът, по който успешно да се постигне тази цел като в същото време се стимулират, между другото, да заливат съда с хиляди дела месечно за суми, погасени по давност, а същевременно примерно 10-20 дела месечно от длъжници да „тежат“ страшно много на съдебната система.

Ако инициативата не срещне отпор, социалните последствия от нея ще се изразят в още по-голям брой обезверени българи. А влизането в тази спирала може да е с неочакван край.

В някакъв период хората ще спрат да водят дела и тогава тези погасени по давност суми ще бъдат цесирани на колекторски фирми, които изобщо няма да се церемонят. И ще търсят всички възможни начини да заведат дело и да си съберат парите. Независимо, че правото на принудително изпълнение върху сумите е погасено по давност.

Все още се надявам, че в българския съд има професионалисти, които са разумни и на които мисията е да се въздава справедливост. Иска ми се да вярвам, че те ще отхвърлят „промяната”. Народните представители също трябва да я обмислят добре, защото има опасност българинът изцяло да бъде превърнат в роб на монополните дружества. За кой ли път…

На този етап единственият ред за защита на гражданите е този, а ако и това ни отнемат… доверието ще рухне. Пък и не виждам защо трябва да пазим „свещената крава” Топлофикация, примерно.

Прокуратурата е много дейна в последно време – защо тя не направи една проверка, да кажем – в същата Топлофикация, за да се открехне завесата и да види какво се случва там? Да се проверят годишните им финансови отчети, да се види какви мерки са предприети за безстопанствеността, която, според запознати, се шири там. Има десетки хиляди дела, които са буквално забатачени в съда, по които Топлофикация не са си извадили изпълнителни листове. Защо се получава така?

А, знае се, че когато липсват контрол и риск от санкция за монополистите, настава златното им време и „жътва” през всеки сезон. Както винаги – за сметка на обикновено заподозрените, изтормозените, нормалните, подложени на какво ли не манипулации от фирмите монополисти, българи. /БГНЕС

-----------------

Петър Хранов, адвокат.

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно