Външният министър на Европейския съюз Федерика Могерини е поканила тази седмица в Брюксел лидерите на балканските държави, за да обсъди с тях ситуацията в региона. Балканите преживяват днес най-сериозната си криза от времето на войните през 90-те години на ХХ век, а ситуацията в много от страните е на ръба на конфликта. Това кара ЕС да усили вниманието си към региона, защото новото балканско кръвопролитие може да бъде спряно единствено от ясната перспектива за интеграцията му в ЕС. Или поне така смятат експертите. Това предаде БГНЕС.
На неформалната вечеря с Федерика Могерини на 24 май в Брюксел ще бъдат премиерите на Сърбия Александър Вучич, на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рава, на Македония Емил Димитриев /на срещата ще присъства Зоран Заев, а не Димитриев, това стана ясно по-рано днес - бел.ред. /, на Босна и Херцеговина Денис Звиздич и на Косово Иса Мустафа. Разговорът по време на вечерята ще бъде продължение на диалога, който Могерини имаше с тях в началото на март, когато посети шестте страни от региона.
Днешното внимание на ЕС към Балканите не е случайно. След като през 2003 г. на срещата в Солун лидерите на Евросъюза обещаха да приемат в своите редици всички балкански страни, за да може регионът най-накрая да се избави от съмнителния епитет „европейско буре с барут“, реални стъпки не бяха предприети. Нещо повече ЕС затъваше в своите проблеми, които изтласкаха Балканите в периферията. Привлекателността на светлото балканско бъдеще за балканците намаля, националистите започнаха да печелят популярност, съживи се поутихналата вражда между съседите, възобновиха се техните взаимни претенции. На европейските емисари им се наложи все по-често да летят до Балканите с поредната мисия за помирение.
И ЕС постепенно стигна до извода: настъпило е време за завръщане в региона. Докато не е късно и докато балканската война не е дошла в Европа – хиляди бежанци и телевизионни картини на убийства и страдания.
Тревога забиха и САЩ. През последните месеци американският дипломат за Балканите в Държавния департамент Хойт Браян Ий на няколко пъти посети региона, посредничейки при една или друга криза. А миналата седмица положението на Балканите бе обсъдено от подкомитета по международни отношения на Конгреса, където Ий откровено призна: „Напрежението в региона отново расте“. Поканеният на изслушванията Даниел Съруър, който е един от най-известните американски балканисти, беше още по-категоричен: „Съществува сериозна опасност от големи конфликти в Босна, Косово, Сърбия и Македония. Политиците на Балканите си играят с огъня в близост до бурето с барут. Действията в тази посока ще доведат до насилие, включително етническо прочистване, престъпления срещу човечеството и дори геноцид. Това, което се случи през 90-те години, може да се повтори“.
Все по-често загриженост за Балканите изразява и руското Министерство на външните работи. Но ако САЩ и редица страни от ЕС виждат в увеличаващото се балканско напрежение „пръста на Москва и нейния стремеж да спре движението на държавите от региона към НАТО и ЕС“, то Русия директно обвинява Запада в „опит да се сменят неудобните режими и насаждане отвън на „цветни революции“.
Експертите се опитват да погледнат на нещата по-широко. „Увеличаването на напрежението на Балканите е предизвикана от два фактора: вътрешен и външен“, заяви пред „Комерсант“ един от водещите босненски политолози Сенад Печанин: „Вътрешният е завръщането към заиграването с национализма от страната на управляващите структури в Сърбия, Босна, Македония, Косово и Албания. Международният фактор е свързан с негативните последици от въвличането в работите на региона на Русия и Турция при пасивността на ЕС и САЩ“. Максим Саморуков от московския център „Карнеги“ възразява: „Връзките на Русия и Турция с Балканите десетки пъти отстъпват на връзките на този регион с ЕС, а по своите цели не противоречат на процеса на евроинтеграция“. Според него, ключът на балканските проблеми е в неспособността на ЕС, имаща там огромно влияние, да играе стабилизираща роля на Балканите.
Така или иначе, но различните, а понякога и диаметрално противоположните подходи на Запада и Русия към балканите активно се използват от местните политици за техните собствени цели. И това само усилва напрежението в тези страни. Още повече, че вътрешни причини за неговия ръст са повече от достатъчно.
В последно време положението се изостри в едва ли не всички балкански държави.
Македония вече над две години се намира в състояние на перманентна политическа криза, която периодично преминава в остра фаза на сблъсъци между привърженици на властта и опозицията. Въпреки че парламентарните избори се състояха още през декември миналата година, там все още не е съставено ново правителство. Последната проява на кризата стана превземането на парламента на 27 април от привържениците на все още управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски, която по този начин се опита да провали съставянето на нова правителствена коалиция от опозиционния СДСМ и на Зоран Заев и три албански партии. Продължаващата криза изостри не само противоречията между властите и опозицията, но и междунационалните отношения – между македонците и албанците, които са около една трета от населението на страната /в действителност са по-малко, около една пета, но поради липса на точни преброявания албанците използват остарелите данни от началото на века – бел.ред./. Въоръжените сблъсъци на етническа почва в Македония, които разтърсиха страната през 2001 г., са напълно реални днес.
В Босна и Херцеговина рязко се изостриха отношенията между двете й съставни части – Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска. Масло в огъня периодично налива ту едната, ту другата страна. Първоначално лидерът на босненските сърби Милорад Додик проведе референдум за национален празник на републиката, който и в самата Босна, и на Запад беше оценен от мнозина като генерална репетиция за бъдещото отделяне Република Сръбска. След това лидерът на босненските мюсюлмани Бакир Изетбегович реши да реанимира иска към съседна Сърбия за геноцида, което рязко изостри отношенията между двете държави.
Нормализацията между Сърбия и Косово преди няколко месеца се прекрати заедно с прекратяването на срещите на техните лидери при посредничеството на ЕС. Вакуумът в преговорите бързо бе запълнен от провокации от типа на изпратения в населеното предимно със сърби Северно Косово влак, украсен с православни фрески и лозунги „Косово – това е Сърбия“. Президентските избори в Сърбия в началото на април само усилиха радикалната риторика на местните политици.
Сега на ред са извънредните парламентарни избори в Косово. Те предстоят на 11 юни. Те ще преминат под знака на завръщането в голямата политика на бившия полеви командир Рамуш Харадинай. След 4 месеца прекарани под домашен арест във Франция по обвинение във военни престъпления, които му бяха предявени от Сърбия, този политик се завърна в родината си като герой и сега се прицелва към премиерския пост. Рамуш Харадинай се обявява не само срещу договореното вече с Белград при посредничеството на Брюксел създаване в Косово на Общност на сръбските общини, но и против подписаното споразумение за демаркирането на границата с Черна гора, за което настояват САЩ и ЕС.
Няколко седмици след косовските парламентарни избори предстои гласуване и в Албания. Там опозиционната Демократическа партия от февруари бойкотира парламента, обвинявайки управляваща Социалистическа партия в подготовка на фалшифициране на предстоящото гласуване. Споровете между албанските власти и опозицията периодично прерастват в масови протести.
Значителна част от опозицията бойкотира парламента и в Черна гора, която в Брюксел смятат за „лидер на евроинтеграцията“. След октомврийските избори, които се прочуха с опита на преврат, черногорската опозиция настоява за ново гласуване – въпреки, че ЕС и ОССЕ счетоха тези избори за демократични. Част от опозицията не признава и приетата неотдавна резолюция за членството на Черна гора в НАТО.
Повечето регионални експерти са убедени, че балканските страни не са в състояние сами да излязат от порочния кръг на напрежение и насилие, ключовата роля трябва да се изиграе от Евросъюза, към който са се устремили всички страни от региона. „ЕС трябва да запази своя авторитет на Балканите, да намери инструментите, които водят до помирението. Успоредно с консолидацията на Евросъюза след изборите във Франция и Германия трябва да започне и ускорената евроинтеграция на балканските страни. В противен случай държавите от региона ще загубят вяра в този процес, в постигането на тази стратегическа цел и общ знаменател за бъдещето на региона, който ще съдейства за примирението на Балканите“, заяви пред „Комерсант“ директорът на Балканския център по външна политика Александър Йоксимович. С това е съгласен и босненският политолог Сенад Печанин. „Без ясно заявена перспектива за интеграцията на региона в ЕС заплахата за мира на Балканите ще расте с всеки изминал ден“, убеден е събеседникът на „Комерсант“.
Резултатите от активизацията на ЕС /с подкрепата на САЩ/ на Балканите вече се виждат. След продължителна пауза е възобновен диалога между лидерите на Сърбия и Косово. Миналата седмица президентът на Македония Георге Иванов най-накрая връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на опозицията Зоран Заев, което откри пътя за излизане на страната от продължителната криза. Почти едновременно с това властите и опозицията в Албания достигнаха компромис за провеждането на парламентарни избори - водещата опозиционна Демократическа партия се отказа да ги бойкотира.
Така че завръщането на ЕС на Балканите фактически започна. Но неговата скорост и мащаби ще се определя не само от Брюксел и държавите-членки. „Загърбването на Балканите не беше правилно решение. Но нашият подход до голяма степен ще зависи от самите балкански държави“, заяви пред „Комерсант“ дипломат на една от страните-членки на ЕС в региона.
Добави коментар