От 1 януари 2018 г. България поема за пръв път в своята история ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, което ще продължи 6 месеца. През този период освен провеждането на редица срещи на страните-членки, София ще трябва да предложи и политики, които да влязат в дневния ред на Евросъюза. Това предаде БГНЕС.
С оглед на все по-неспокойната ситуация в Западните Балкани и събитията в Турция след неуспешния опит за преврат от лятото на миналата година, България със своето председателство може да изиграе важна роля като ангажира страните от общността с решаването на регионалните проблеми.
Трябва да подкрепяме нашите братя в Македония
България има специални отношения с Република Македония. Някога такива отношения имаше между двете германски държави.
Известно е, че македонизмът е създаден на антибългарска основа. Тук бих искал да взема отношение като историк, а не като юрист или икономист. Искам да подчертая, че Договор за добросъседство между Република Македония и България трябва да има. Но в този документ трябва да фигурира точка, в която да бъде казано следното: историята е обща, но в никакъв случай не трябва да се допуска нейното фалшифициране. До края на Втората световна война (1939-1945 г.) във Вардарска Македония (това е днешната Република Македония) живеят българи.
За съжаление поколения наред промиваха мозъка на това население. Македонизмът беше използван като щит, защото в края на 1918 г. крал Александър I Караджорджевич убеждаваше в Скопие, че „вие трябва да станете сърби, защото и Бог е сърбин“ и вие трябва да сте „прави сърби“, а самата Македония да стане Южна Сърбия". Тогава българите се съпротивляваха и отказаха да бъдат сърби. Четвърт век по-късно Тито, като ученик на Коминтерна, каза „не сте сърби, но не сте и българи, вие сте македонци“ и те взеха македонизма като щит.
Като историк разбирам тази позиция – през повечето време Македония бе бойно поле, на които се редуваха войни, въстания и бежанска трагедия... хората там трябваше да оцелеят по някакъв начин, особено след като Георги Димитров и безотечествената камарила около него се отказаха от тях след 1946 г.
Важно е да се спре с антибългарската пропаганда.
Важно е също така да се погрижим за българските военни гробища и те да бъдат поддържани в добро състояние, което заслужават. Дори крал Александър I не ги оскверни, защото ни беше признал за противник по време на Първата световна война. В началото на 60-те години на миналия век титовистите и македонистите оскверниха тези гробища. Ако отидете край Дойран, можете да видите гробищата на падналите английски и френски войници, но не и на българските. Чудите се срещу кого са воювали съюзниците от Антантата?
По време на предстоящото председателство официална София трябва да отстоява своята историческа памет, но и да погледне напред, подписвайки договор с Република Македония, за да могат нашите отношения да вървят напред. И България никога не трябва да забравя, че независимо от това как е обработвано населението там, в корените си то е наше.
Трябва да подкрепяме нашите братя в Македония и да ги разбираме, защото те са минали през страшно изпитание. Подкрепата ни не трябва да бъде безусловна, естествено трябва да има икономически, политически и юридически условия.
ЕС да помогне на България, която защитава нейната външна граница
С турците трябва да бъдем добри комшии. Използвам именно думата комшии, а не съседи. Но Турция е една голяма неевропейска мюсюлманска държава, която тръгва по собствен път. Тя се превръща във все повече ислямистка и по-малко в светска и кемалистка. Преди около 95 г. Кемал Ататюрк направи от развалините на една империя модерна светска държава.
Но днес там тече един необратим процес на ислямизация. Появи се и имперският синдром на неоосманизма. В Анкара започнаха да говорят за геополитическо наследствено пространство на Османската империя. Започнаха да говорят за неоосманска дъга на Балканите. Самият президент Реджеп Ердоган очерта тази ислямска дъга, включваща Босна, Албания, Косово, Македония, Родопите, Западна и Източна Тракия. По-рано турците спираха дотук, но преди година и половина Ердоган заяви тази дъга към Търговище и Разград. Бившият ни външен министър Митов го извини, заявявайки, че това било емоционално говорене по митинги. Не, това не е така. Става дума за целенасочена политика в духа, на която вече се възпитават младите поколения.
В Турция има интелектуален и военен елит, но постепенно той беше смачкан от Ердоган. Армията беше последната опора на светската държава. За съжаление с поощрението на ЕС много от висшите офицери днес са по затворите. Брюксел и Вашингтон подкрепиха действията на Ердоган срещу превратаджиите.
Процесите в Турция са изключително тревожни. Не е изключено в един хубав ден страната да излезе от НАТО. Тя вече се чувства като регионална сила, която не се съобразява с волята на САЩ.
Има нещо много опасно, което е противоестествено и антиисторическо. България се възстанови като държава в резултат на поредната 9-та руско-турска война (1877-1878 г.), която нарекохме Освободителна. Сблъсъкът между Руската и Османската империя, продължил в течение на няколко столетия, допринесе за освобождаването на всички балкански народи. Днес обаче и Русия, и Турция са подложени на изолация, това ги кара да се сближават. Тук трябва много да внимаваме.
България не може да промени своята история и география, но по време на предстоящото ни председателство трябва да убедим Брюксел, че сме важни и носим отговорността за цяла Европа, охранявайки българо-турската граница, която е външна граница на Европейския съюз. Тази граница не може да се охранява с подръчни средства.
Сръбското високомерие отдалечава Белград от Европа
Сърбите изживяват своята национална катастрофа. Те смятат, че са вечните победители на Балканите и са гледали на нас отвисоко както в Кралство Югославия, така и по време на Титовата федерация. Специализирал съм в някогашна Западна Германия, където заедно с мен се учеха и стипендианти от тогавашна Югославия. Те се перчеха, че могат да обменят своите динари в банките, докато ние нашият лев – не. Гледаха с високомерие, но те преживяха своята катастрофа. Искаха да правят от Вардарска Македония Южна Сърбия. Заграбиха я. И какво постигнаха? Загубиха Косово. Това за тях е голяма болка, защото там се е намирало седалището на Сръбската патриаршия. Какъвто и влак да направят за Косово, техният президент или патриарх, за да посети Печ, трябва да получи разрешение от косовския президент и власти.
Десетилетия наред сръбската пропаганда втълпяваше на Европа, че България е „черната овца“ и трябва да бъде наказана и разпокъсана. По тази причина днес всеки трети гражданин у нас е потомък на бежанци. Това трябва да се знае и помни.
Сърбите трябва да разберат, че тяхната политика срещу България, която те си позволяваха да наричат „изменница на славянството“ или „татари“, което обидно отношение успяха да прехвърлят и на македонистите, води до задънена улица.
Сърбите трябва да разберат още едно – на Балканите няма вечни победители и вечни победени. Трябва да се примират и най-вече да променят своето отношение към нашите български сънародници, които живеят в Западните покрайнини.
През март те отбелязаха 100 години от тяхното Топличко въстание в Поморавието. Тогава сърбите говореха за българските „зверства“. Издадени са множество книги по този въпрос. Сърбите обаче продължават да не признават, че са опожарили преди 100 години нашия Босилеград, защото тогава този град е бил част от територията на Царство България.
Сърбите трябва да признаят това и тогава ще настъпи помирението. Трябва също така да престанат със своето високомерно поведение и да не си въобразяват, че отново ще си възстановят позициите.
----------
Академик Георги Марков, историк.
Добави коментар