• Снимка: Topnovini.bg

На 11 май празнуват библиотечните работници. По този повод репортер на Topnovini.bg се срещна с директора на Столична библиотека Юлия Цинзова и разговаря с нея за проблемите и перспективите пред българските библиотеки.

 

Честит празник, г-жо Цинзова! Какви са основните проблеми пред Вас като ръководител на Столична библиотека?

- За да разгледаме основните проблеми, трябва първо да се спрем на достиженията ни. Столична библиотека е най-голямата публична библиотека в страната. Имаме електронен каталог с над 250 000 заглавия и мобилна версия на каталога, което е много важно за по-младите. Ние сме и депозитна библиотека - имаме информационни източници, които сме натрупвали през 90-годишната история на библиотеката и получаваме почти всяка нова издадена книга. За нас е важно всички тези ресурси да стигнат до повече софиянци и да бъдат достъпни за тях чрез дигитализацията. Достъпността обаче е трудно осъществима, защото имаме филиали само в Студентски град, Люлин и Сердика. Бихме искали да имаме филиали и други квартали на София, където няма общински или училищни библиотеки.

 

Увеличават ли се посетителите в библиотеката?

- Само за последните 3 месеца 170 000 книги са взети от библиотеката. Увеличихме читателите си, които вече са над 40 000. Половината от тях са млади хора, като особено важно за нас е, че се увеличат учениците и студентите, а това поставя пред нас много нови предизвикателства.

Какви са основните предизвикателства към библиотечно-информационните науки в днешно време?

- На първо място, това е развитието на технологиите. В момента ние дигитализираме библиотеката по различни проекти. Разполагаме с техника за близо 1 милион лева, но в същото време това изисква назначаването на IT специалисти, което е много трудно за библиотеките, защото нямаме достатъчно финансиране. Освен това, увеличаването на читателите води до нарастване и на изискванията към нас. Липсват ни достатъчно инвестиции да влагаме във вътрешно преоборудване, Ние искаме от институциите нова методика на финансирането. Т.е. да се финансира не по стандарт едно лице, а на база читатели, книги, инфраструктура.

Разкажете ни за някоя ваша инициатива?

- В момента например оборудваме и брандираме т.нар. Библиобус, с който книгите да отиват при хората. С него ние ще пътуваме в квартали, където няма библиотеки, до домове за възрастни, до домове за деца в неравностойно положение и навсякъде, където хората нямат възможност да ползват книги. Ще има възможност и да си поръчват книгите, които поискат и ние ще им ги предоставим.

Какво е най-мотивиращото нещо във вашата работа?

- Най-мотивиращото нещо е срещата с читателите и с писателите. Сигурно няма нищо по-хубаво от това да създадеш нагласи за четене, особено сред младите хора, които освен учебната литература нищо друго не са чели. Затова и ние имаме няколко литературни клуба, включително и за тийнейджъри. Правим и хор на ученическите клубове и други инициативи. Днес, на нашия празник, тук бяха някои от най-добрите български писатели - Георги Константинов, Марин Бодаков и други. Получихме и много поздравления - от министъра на културата, от г-жа Фандъкова, от г-жа Габриел, с която работим по проект "Читател на годината". Всяка година 27-те най-четящи хора през годината от регионалните библиотеки отиват на посещение в Брюксел. Тази година също това ще се осъществи.

Има ли желаещи да се занимават с вашата професия?

- За съжаление, имаме кадрови проблеми. Библиотеката е огромна институция. Проблемите са няколко. Един от тях е, че голяма част от колегите са на средна, а и пенсионна възраст. Те са изключително отдадени и са истински мисионери. В същото време обаче, новите технологии и развитието на дигиталните ресурси и платформи, изискват назначаването не само на библиотекари, а и на инженерни и IT специалисти.

Смятате ли, че заплащането е причината за това?

- Да, определено. За нас е изключително трудно да назначим IT специалист на заплата, за която даже ми е трудно да говоря публично, защото, например, новоназначените ни библиотекари са на заплати от по 550 лева. Това е много демотивиращо за тях. Иначе образованието което получават и в Софийския университет, и в УниБИТ е много добро и те се вписват бързо в работата. Всички назначени от нас млади хора до момента се справят прекрасно. Най-важното е, че са отворени и умеят да общуват с читателите, както и да общуват онлайн. Те работят най-често и с електронните ресурси.

Има ли бъдеще професията библиотекар в България?

- Да, несъмнено. Няма друга институция, която да съхранява книжовната памет на нацията като библиотеката. Големите библиотеки първи се захванахме и с процеса на дигитализиране. Да не забравяме, че без книжовна памет няма национална идентичност. Не е случаен и интересът към съвременната българска литература и творенията на българските автори, както и към класиците. Нещата, които правим по проекти с други библиотеки и държавни институции, както и с други страни пък стимулира обмена на идеи, практики и има усещане за връщане към четенето, въпреки тревожните резултати, които виждаме в различни изследвания. Ние виждаме много нови читатели, които четат книги, използват и електронните ни ресурси. Няма образование без библиотеки, това е сигурно.

 

 

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
Абе айде да не се лъжем!Ако не са студентите/щото им се налага/ и средношколците преди матура,никой от младите не чете!Фейсбук-а им е по-интересен!Много отдавна "мишката изяде книжката"!За какво бъдеще на библиотеките ми говорите госпожа?

Избрано

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно