• Снимка:БГНЕС

Когато не им достига кислород, голите къртичести плъхове могат да превръщат захарите в тялото си в енергия, също както правят растенията.

Тези студенокръвни бозайници представляват постоянна загадка за учените, тъй като могат да живеят до 30 години, рядко се разболяват от рак и не чувстват повечето видове болка, предаде БГНЕС.

Според скорошно проучване на американски учени, публикувано в списание „Science“ животните имат изключително любопитен начин за справяне с недостига на въздух. Така изложени на екстремно ниски нива на кислород, които биха могли да убият човек в рамките на минути, бозайниците успяват да оцелеят най-малко пет часа.

Те могат да го направят, тъй като телата им започват да функционират като растения, преобразувайки фруктозата в енергия, и така запазват мозъчните си клетки живи.

„Голите къртичести плъхове просто пренареждат някои основни изграждащи компоненти на метаболизма си, за да има изключителна поносимост към условия с нисък кислород“, заяви водещият автор на изследването проф. Томас Парк от Университета в Илинойс, Чикаго.

Когато са поставени в условия на много ниски нива на кислород гризачите изпадат в състояние на летаргия, движат се изключително бавно, забавят пулса и дишането си. В такива моменти техният сърдечен ритъм може да достигне от 200 удара в минута до едва 50. Тогава бозайниците използват фруктоза, за да оцелеят докато кислородът отново бъде наличен. „Голият къртичест плъх е единственият известен бозайник, който изпада в летаргия, за да се справи с недостига на кислород“, се казва в проучването. Това е и основната причина животните да имат такъв необичаен метаболизъм – вероятно те е трябвало да се адаптират към живот в претъпкани подземни дупки, където кислородът е малко.

Според учени, ако този процес бъде приложен и върху хора, то това би могло да допринесе за оцеляването на пациенти, страдащи от недостиг на кислород по време на сърдечни кризи като получаване на инфаркт например.

„Нашият труд е първото доказателство, че бозайници преминават към използването на фруктоза като гориво“, посочи проф. Гари Левин от центъра за молекулярна медицина „Макс Делбрюк“.

Въпреки това тепърва трябва да стане ясно дали и човешките клетки биха могли да се адаптират по същия начин. 

 

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно