• Жан-Люк Меланшон. Снимка: БГНЕС

С наближаването на напълно непредсказуемите френски президентски избори в неделя, опасността от Марин льо Пен става все по-реална. Такава обаче е и опасността от един друг вид поляризиращ, радикален и унищожителен популизъм. Той се намира в ляво, със силното влияние на Жан-Люк Меланшон.

Някои прогресисти описват 65-годишния бивш сенатор и бивш младши социален министър като ново олицетворение на подмладяването на лявото. Това, че Меланшон успя да набере преднина в социологическите проучвания до момент, в който може би дори е способен да стигне до балотаж със сигурност не е малък подвиг. Но това да вярваме, че неговата кампания подкрепя една привлекателна, социално ориентирана и по-демократична Европа е илюзия.

Меланшон по същество е националист, независимо от неговото интернационалистическо кредо. Също така неговите симпатии към Владимир Путин и Уго Чавес не могат лесно да бъдат подминати, сякаш са просто погрешни стъпки в една иначе обещаваща платформа. Ако вярвате, че Европейският проект трябва да бъде спасен, а не разрушен, то тогава Меланшон няма как да бъде вашият човек. Не и ако се вгледате по-отблизо.

Със сигурност той е в добра серия. Неизвестността помага. Мнозина извън Франция, а също и вътре в нея, най-вече сред младите хора, едва сега го откриха. Той успя да капитализира част от гнева, който съживи голяма част от електората – той дори краде гласове от Марин льо Пен. Французите са изтощени от десетилетията на висока безработица, те таят дълбоко недоверие към политическата класа и се притесняват заради непредсказуемото международно положение.

Меланшон е талантлив оратор. Неговата пламенна реторика по време на речи и умелите му навременни забележки по време на скорошните телевизионни дебати помогнаха популярността му да се увеличи. Един от лозунгите му е „degagisme“, което би могло да се преведе като „изритайте ги“ - имайки предвид останалата част от политическата класа. Той обича да цитира Максимилиан Робеспиер и Виктор Юго. Той смята себе си за герой на народа (“les gens”) - единно, хомогенно цяло, настроено срещу статуквото. Неговите чести препратки към революцията от 1789 г., към френския социалистически герой Жан Жорес и трикратният премиер Леон Блум насърчиха избирателите, копнеещи за лиричност или доза на носталгия. И без съмнение Меланшон иска Льо Пен да бъде победена.

Но за него това е повече от кръстоносен поход за социална справедливост. Вземете предвид антигерманския му изказ. В напрегната държава, каквато е днешна Франция, старият антагонизъм може бързо да бъде подновен. В своята книга от 2015 г. „Херингата на Бисмарк: Германската отрова“ („Le hareng de Bismarck: Le poison allemand“ - бел. ред.) Меланшон пише, че „Германия отново представлява опасност“, нейният „империализъм“ се „завръща“ и ЕС е нейната „нова империя“.

Той описва германците като „недоволни тевтонци“, които искат да „депортират“ своя собствен народ в Източна Европа или Тайланд. Той също така пише, че германският „експанзионизъм“ е бил в действие по времето на обединението на страната през 90-те – или по неговите думи „анексирането“ на Източна Германия. Това само по себе си е немалко пренаписване на историята, и немалко отричане на свободно изразената воля на гражданите след падането на комунизма.

Неговите критики към политиката на Ангела Меркел по отношение на еврозоната се простират далеч отвъд икономиката. Те разпалват националистическата, ако не и фанатичната омраза. Той може и да се опита да смекчи това впечатление, казвайки, че иска „народите на Европа“ да въстанат срещу своите правителства, а не да се бият помежду си. Той обаче не отстъпи от по-ранните си твърдения. Голяма част от това повтаря и засилва реториката на Льо Пен, вместо да помага за справянето с нея.

Което ни връща към Путин – героят на „Националния фронт“ на Марин льо Пен и постоянен фокус на притесненията на Меркел за бъдещето на континента. Меланшон не е засвидетелствал конкретно одобрение за едноличната власт на Путин (въпреки че през 2015 г. той предпочете да критикува Борис Немцов, опозиционна фигура, убит същата година в Москва, вместо да обвинява Путин за каквото и да е било). Но по-поразително за крайнолевия лидер е това, че той системно се въздържа от приписване на каквато и да е било отговорност на Русия за войната в Украйна и присъединяването на Крим, да не споменаваме бойните полета в Сирия. Само Западът е държан отговорен за всичко. Това не се е променило дори и след като химически оръжия бяха използвани този месец и Русия наложи вето на организирано от ООН разследване на престъплението.

Обединяващият призив на Меланшон за мир на Земята звучи похвално, но неговият успех би имал значителни последствия за Европа. Изтеглянето на Франция от ЕС и НАТО, както той иска, би разрушило структурата на Европа. Това би означавало скок в неизвестното, не по-различно от това, което защитава Льо Пен. Неговите радикални икономически политики биха убили всяка надежда за реформиране на ръководството на еврозоната. В същото време неговата гледна точка за международните отношения - където руският ревизионизъм по отношение на европейските граници и масовите убийства на сирийския диктатор над своя собствен народ почти не се споменават, където западните демокрации са постоянно критикувани, напомнят на нравствен безпорядък и дори по-лошо.

Също така Меланшон не е и толкова приятелски настроен към бежанците, както някои искат да мислят. Той е заявявал, че би предпочел да види „10 000 доктори“, които се настаняват във Франция, вместо вълна от многолюдни маси. „Никога не съм подкрепял свободата на пристигане“, каза той. Също така е известно, че той е обвинявал чуждестранни работници за това, че са „крадели хляба“ от френските работници. В Меланшон има много повече от италианския популист агитатор Бепе Грило, отколкото от испанската партия „Подемос“.

И докато френската дясна преса го нарича френски имитатор на Чавес, неговата харизма го защитава. Харизмата обаче не може да се справи с толкова много притеснителни негови характеристики. Копнежът за „граждански бунт“ и съмнението в институциите е едно, но политиката на Меланшон идва с товар, който не може лесно да бъде захвърлен.

Наблюдението на Виктор Юго, че нещастието подтиква хората към революции и революцията ги води обратно до нещастие, си заслужава да се припомни докато Франция се готви за вота. Избор между Льо Пен и Меланшон на президентския балотаж на 7 май по всяка вероятност би довело до рекордно ниска избирателна активност и безпрецедентни победи за крайното дясно. Тези, които се възхищават отдалеч, трябва да запомнят тази мисъл. А тези, които са изкушени да последват пътя на Меланшон към разпадането на „стария ред“ трябва да бъдат внимателни какво си пожелават. /БГНЕС

-------------------

Материалът е на Натали Нугайред и е публикуван в британския вестник "Гардиън".

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно