Британският вестник „Гардиън“ отговаря на няколко въпроса, които са важни, за да разберем предстоящия в Турция на 16 април референдум за конституционни промени. Това предаде БГНЕС.
Какъв е случаят и защо той има значение?
На 16 април турците ще гласуват за конституционни промени, които ще променят държавата от парламентарна демокрация в президентска система
Пакетът, включващ 18 изменения, се поставя на всeнародно гласуване, тъй като не получи подкрепата на две трети от депутатите в парламента. Те бяха одобрени само с обикновено парламентарно мнозинство.
Референдумът може да се превърне може би в най-значимото политическото събитие от създаването на Република Турция през 1923 година. Според новата президентска система Ердоган ще може да спечели още два президентски вота през 2019 и 2024 година. Това означава, че ще може да остане в президентското кресло до 2029 година. Той също ще може да се върне в ръководството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), на която е съосновател, а и тя има мнозинство в парламента.
В Турция президентският пост е до голяма степен церемониален, но чрез него може да се оказва влияние върху политиката. В момента Ердоган командва благодарен на силната си индивидуалност и лоялността на ПСР, на депутати и избирателите. В случай, че референдумът одобри конституционните промени, Ердоган ще стане още по-мощен.
За какво точно ще гласуват избирателите?
18-те поправки засяга главно правомощията на изпълнителната и законодателната власт.
Премахва се поста на министър-председател. Президентът ще назначава правителството и ще има няколко вицепрезиденти. Парламентът вече няма да контролира министрите, защото ще му бъде отнето правото да предизвиква вот на недоверие.
Президентът повече няма да бъде неутрална фигура и ще може да съхрани принадлежността си към политическата му партия. В момента президентът трябва да прекъсне връзките с партията си, след като бъде избран.
Броят на депутатите се увеличава до 550-600 и тяхната минимална възраст се понижава до 18 години
Президентът ще може да бъде отстранен чрез импийчмънт от парламента. В момента той може да бъде съден само от законодателния орган, ако е извършил държавна измяна.
Премахват се военните съдилища.
Президентът ще бъде в състояние да назначи четири от 13 съдии в най-висшата съдебна инстанция на страната.
Дали Турция е в извънредно положение?
Да, обстановката е изключително опасна, особено за онези, които се противопоставят на помените. Извънредното положение беше въведено миналото лято след провала на опита за преврат, при което загинаха 248 души и над 1400 бяха убити. В Турция се смята, че превратът е бил дирижиран от последователите на Фетхулат Гюлен, който живее в изгнание в САЩ, но има глобална мрежа по света. Гюлен отрича това.
Прочистването на държавните служители, полицията, военните, съдебната власт, академичните среди и медиите доведе до уволнението или арестуването на десетки хиляди хора, обвинени във връзки с гюленистите. На свой ред опонентите контрират, че чистките на Ердоган са отишли далеч отвъд извършителите на преврата, а са се превърнали в лов на вещици срещу политическата опозиция.
Според опозиционните партии досега 152 журналисти са хвърлени затворите в Турция, прилагат се и репресии срещу опозиционната кюрдска Народна демократична партия (ХДП), от която десетина депутати са арестувани, включително и двамата й лидери.
Турция също бе подложена на терористични атаки от терористичната организация „Ислямска държава“, последната от която бе срещу нощния клуб „Рейна“ в навечерието на Нова година, при която загинаха 39 души. Атаките от страна на Кюрдската работническа партия (ПКК), определена като терористична група, продължиха след провала на мирните преговори през юни 2015 година.
Защо някои гласоподаватели смятат да гласуват с „да“
Мнозинството депутати, които одобриха конституционните промени, са от управляващата ПСР и националистите.
Поддръжниците на промените твърдят, че те ще доведат до "силна Турция", където изпълнителната власт ще бъде в състояние да насърчи икономическото развитие и да засили борбата срещу тероризма. Те често споменават хаоса на коалиционните правителства през 90-те години, чиито спорове и препирни доведоха Турция до икономическата рецесия и катастрофална инфлация.
Те също така смятат, че една силна изпълнителна власт по подобие на САЩ, Мексико и Франция ще позволи на страната да се справи с терористичната заплаха в сегашните несигурни времена, особено след опита за преврат, със скока на насилие в кюрдски райони и с продължаващата кампания срещу мрежата на Гюлен, когото властите подозират в подстрекаване на опита за преврат. Те виждат също комфорт на стабилността в управлението на ПСР.
Поддръжниците на промяната изтъкват още, че тя е наложителна, за да се премине от остарялата конституция, подготвена от военно управление. При нея изпълнителната власт е разцентрована от противоречиви сили и пълномощия, които могат да парализират правителството при вземане на решения. Според тях предлаганата система съдържа достатъчно контрол и баланси, като например възможността за импийчмънт на президента при по-широк кръг от престъпления и свикване на предсрочни президентски избори, за да се избегне прекомерното концентриране на власт в ръцете на един човек.
Депутатът Емин Акбашоглу, който е член на комисията, подготвила промените, заяви: „Повече няма да има нестабилност, Турция повече няма да пилее времето си, несигурността и факторите, които могат да доведат да нестабилност, ще си отидат и ще отпадне държавният апарат със зле функциониращите чу части.
Ердоган ще може да разчита на личния си имидж, благодарение на който той е възприеман като лидер, способен да се изправи срещу Запада. Те го възприемат и като фактор, който ще облагодетелства бедните и потиснатите, и ценят неговото религиозно благочестие и ислямски ценности.
Защо други ще гласуват с „не“
Двете основни опозиционни партии, силно секуларистката Републиканска народна партия (РНП) и кюрдската Народна демократична партия (НДП), както и коалиция от леви и малцинствени групи, ще гласуват срещу промяната.
Противниците са убедени,че президентската система ще породи едноличен режим начело с Ердоган, който според тях и без това управлява авторитарно. Те изтъкват масовите репресии на правителството срещу дисиденти, както и очевидната обидчивост на президента, което е доказателство за неговата нетърпимост към критика.
Противниците посочват, че пред президента ще се отвори път да продължи чистките сред държавните служители, полицията, армията, съдебната система и академичните среди, както и систематични арести и тормоза на срещу партията НДП и нейните организации.
Според Бюлент Тезкан, който е депутат от РНП и също член на конституционната комисия, промените ще означават, че "демократичното управление в Турция ще бъде сменено с еднолична власт". „Това предоставя всички правомощия, включително в изпълнителната и съдебната власт (на президента), и всичките три сфери на управлението ще бъдат свързани с един човек", добави той.
"Имам чувството, че ще бъдат погребан жив", семействата ще живеят в страх и изолация, защото Ердоган извършва лов на вещици.
Опонентите твърдят също, че референдумът ще се проведе във враждебна атмосфера, в която са арестувани водещи политици, учени и журналисти, включително и харизматичният лидер на НДП Селахатин Демирташ и журналистите от опозиционния вестник „Джумхуриет“.
Противницте оспорват и твърдението, че ще има достатъчно контрол и баланс в предлаганата система. Те смятат, че не е направено достатъчно, за да се ограничи властта на президента, след като се премахва парламентарният контрол над изпълнителната власт, а и президентът ще има право да назначава твърде много съдии и до остане член на ПСР, с което ще затегне хватката си във всички сфери на живота.
Кой ще спечели?
Това е напрегната надпревара и никой не знае какво ще се случи. Анкети дават противоположни резултати, което показва, че електоратът е разделен. Резултатът може да зависи от 10-те процента избиратели, които още не са решили как да гласуват.
------------------------------------------
Материалът е препечатан от вестник „Гардиън“.
Добави коментар