Междинен доклад на наблюдатели на ОССЕ в Турция констатира нови силни ограничения на правата и свободите в страната по време на кампанията за конституционния референдум, предаде БГНЕС.
Докладът обхваща периода 17 март – 7 април, заключенията в него са на базата на срещите на европейските наблюдатели с представители на турското външно министерство, на правителството, на Върховния съвет за изборите, публичните администрации, политическите партии, неправителствените организации в страната и чужбина. Посочено е, че докато държавните служители са изгубили безпристрастност, поддръжниците на „Не“ за референдума са обект на полицейско насилие, част от тях са зад решетките с обвинения за обида и клевета на президента. Потъпкано е условието за независима кампания, сред нарушителите е държавният глава, но той намира подкрепа сред много от държавните служители от висшия ешелон, както и сред по-ниско поставената бюрокрация.
Под силен натиск и ограничения са както кампанията „Не“, така и свободата на словото и изразяването, и шанса за равнопоставен достъп до агитация по телевизиите. В същото време в затвора се намират политици от Демократичната партия на народите /прокюрдската, съпредседателите на която са в различни затвори/. В доклада се припомня изискването на Венецианската комисия за осигуряването на гаранции за разделението на властите и за независимостта на съдебната система, но мониторингът установява липсата на баланс и очевидна посока към авторитарен президентски режим. Върховният съвет за изборите /идентичен на българската ЦИК/ не допусна до участие в кампанията за референдума 10 политически партии, а преди това на парламентарните избори през ноември м.г. не разреши на 19 партии да излъчат кандидати. В рамките на кампанията „Да“ президентът, премиерът и други висши политици, както и зам.-главен прокурор от Анталия, отъждествяват активистите за „Не“ с терористични организации и проектанти на миналогодишния опит за преврат.
След провала му на 15 юли м.г. бяха ликвидирани 1 583 граждански организации, включили се в усилията за наблюдения на изборите. Законът за борбата с тероризма, наказателният кодекс, законът за медиите и други позволяват прекомерни ограничения за свободата на словото. Неяснотите в разпоредбите се използват като оправдание и мотив за лишаването на журналисти от свободата им. Закрити са голям брой медии, много журналисти са арестувани и задържани в затворите, а декретите, издавани по време на извънредното положение, още по-силно ограничават човешките права. Медиите са изключително затруднени от правната рамка и не са в състояние да излъчват обективна информация за референдума. Днес в интервю пред телевизия CNN Turk известният социолог Адил Гюр коментира различните мотиви на избирателите при гласуването на референдуми и вотове за парламентаристи или местни власти. „На местни и национални избори човек мисли за ежедневния си бит, за джоба си. Но на референдумите той взема решение според идеологическия си избор. Година преди референдума през 2010 г. рейтингът на управляващата партия беше паднал до 39%, но на допитването постигна 58%“, посочи Гюр. Екзитполът тогава е показал, че 70% от избирателите, отишли до урните, са отказали да съобщят мотива си за гласуването.
Сега обаче за предстоящия в неделя референдум се очертават различни аргументи за „Да“ и „Не“. „Предварителните проучвания показват, че заявилите подкрепа за референдума ще гласуват с „Да“, но не защото им харесва изпълнителната власт. Хората изпитват страх и заплаха, под това влияние отиват да гласуват и подкрепят Ердоган. Другите, които казват „Не“, посочват две причини за това – първо, страхът от бъдещето, ако властта се концентрира изцяло в ръцете на един човек, и второ, 80-90% от тях не са наясно със същността на пакета от 18 поправки в конституцията. А подкрепата изобщо за отделните партии има характера на футболни агитки за играчите на терена“, коментира социологът.
Добави коментар