На президентските избори в Сърбия, които се проведоха на 2 април, Москва предварително и открито подкрепи премиера Александър Вучич. Фаворитът на Москва победи още на първия тур. Все пак, това не означава, че политиката на Белград при новия президент ще бъде проруска.
Владимир Путин прие Александър Вучич в Кремъл в навечерието на сръбския вот и открито, пред камерите, му пожела успех на изборите. А господин Вучич, след победата, изрази специални благодарности към руския президент за подкрепата. При това сръбският премиер не трябваше да си криви душата: като се имат предвид проруските настроения у значителна част от избирателите в Сърбия, подкрепата на Кремъл наистина му помогна да спечели още на първия тур и да избегне втори, при който, заради вероятността от обединение на гласовете на опозицията, не му обещаваше сигурна победа. Оказвайки тази услуга, Москва явно разчита на връщане на жеста от страна на новия сръбски президент.
Впрочем, Русия имаше подобни планове по отношение на правителството на господин Вучич и преди година, след победата на неговата Сръбска прогресивна партия на парламентарните избори. Тогава, по време на посещението му в Москва, Владимир Путин изрази надежда, че в сръбското правителство "достойно място ще заемат хора, които ще обърнат сериозно внимание на отношенията между Русия и Сърбия." Въпреки това, министри, които биха могли да бъдат определени като проруски настроени, не се появиха в сръбския кабинет.
На тези избори главното за Александра Вучич бе да спечели на всяка цена на първия тур. За това можеше и да не се скъпи на обещания по време на последната си среща в Кремъл, още повече че от сръбска страна никой, освен министър-председателя, не присъства на нея. Обаче Белград няма да може да изпълни всички ключови желания на Москва. За това на господин Вучич ще му се наложи да пожертва външнополитическата формула, която той неотклонно следва през последните години: "И със Запада, и с Русия"
Новият сръбски президент определя своята главна цел скорошното присъединяване на Сърбия към ЕС. Но за това Белград ще трябва да съгласува с Брюксел външната си политика, включително санкциите срещу Руската федерация, на което Москва едва ли ще реагира спокойно. При Александър Вучич Сърбия достигна най-високото ниво на сътрудничество с НАТО за страна нечленка на алианса, и Москва не крие раздразнението си от това. Белград се противопоставя на предоставянето на дипломатически статут на руските служители в хуманитарния център в Ниш, заради негативната позиция на Запада, който се опасява от появата на руска база там. Александър Вучич заема и различна от руската позиция по Украйна. Накрая, въпреки официалните изявления на двете страни, новият сръбски президент гледа по различен начин на балканските въпроси: и на влизането на Черна гора в НАТО, и на радикалните действия на Република Сръбска. На Москва й се иска Белград реално да поддържа нейния курс там.
Александър Вучич няма да може да заличи различията с Москва. А и едва ли ще пожелае. В такъв случай той би навредил на отношенията със Запада - не само на мечтата за членство в ЕС, но и идващата оттам финансова помощ, надминаваща руската. И тогава за спечелване на изборите новият президент на Сърбия ще трябва да забрави.
Ето защо, Александър Вучич докрай ще се придържа към любимата си формула и ще се стреми да компенсира всяка стъпка към Русия с аналогични ходове към Запада. И така ще продължи, докато тази формула не се износи.