Наскоро немските медии анализираха един интересен факт - в Германия се увеличава броя на самотните майки, които сами отглеждат децата си. Това инфмормира БГНЕС. В социологическите прогнози аргументираха твърдението си, че тези самотни майки дори не искат да съжителстват с нови партньори, мъжете от своя страна – също. Всичко това стана повод за размисъл. Но не бива да забравяме, все пак, че Германия е социална държава, поради което отделя много средства за нуждаещите се. У нас такава тенденция засега няма.
В демографско отношение вървим назад, но пък в България се увеличава броят на свободните съжителства, без сключване на официални бракове. Имаме и самотни майки, но те по-често са сред маргинализираните общности с цел да получат повече държавна помощ. Без да припознават бащата на детето и да живеят с него, защото по закон обитаващите едно жилище на семейни начала са приравнени към правата на двойките в брак.
Забелязва се при изследванията, че майките с по-високо образование не харесват и бягат от статута самотни майки. Докато тези с ниско образование са доволни от социалните помощи, които им отпускат, когато в графата липсва името на бащата на детето.
На този фон продължава емиграцията от страната, тя дори е обхванала региони, които преди това се сочеха като пример в демографско отношение. Такъв пример са Западните Родопи - и те започнаха да се обезлюдяват. За разлика от тях в Източите Родопи, където живеят основно български турци, се наблюдава здрава семейна връзка. Дори хората там, които напускат България, работят и живеят в чужбина, по-често си идват в родината, а внасят и повече пари, за да поддържат материално роднините си. Докато в Западните Родопи, където хората масово емигрират във Великобритания, Испания, Германия, продават собствеността си в България, за да закупят нови домове, в държавата, в която са се установили. Това говори, че тези хора нямат намерение да се връщат у нас.
Разбира се, според статистиката намалява броят на емигрантите ни, но това се дължи на свиването на броя на младите хора в страната, вследствие на демографските процеси след 1990 г. Става въпрос точно за поколенията, родени след тази дата. Някои социолози спекулират с тези данни – било положителен момент, защото, видите ли, след като поживеят на Запад, все някога нашенците ще се върнат в България и ще донесат тук европейска култура. Ще ги разочаровам – не, не е намаляло желанието за емиграция, просто населението ни се топи, а в него и младите хора оредяват. Всеки българин може повече да вярва на очите и ушите си – масово младите ни хора, които са се изселили в Германия, Испания, Италия нямат никакво намерение да се връщат. Или в най-добрия случай поставят условия – добре платена работа, улеснения при закупуване на жилище и отглеждане на деца. В обозримо бъдеще - да се изпълнят , не знам как ще стане…
Доказателство за това са и минималните инвестиции, които постъпват у нас. През последните години отидохме на минимума в тази сфера. Част от постъпленията в България традиционно идват от работещите зад граница роднини и сумата е впечатляваща.
Все пак, основната причина нашите сънародници да не планират завръщането си у нас е ситуацията в страната, най-вече – липсата на добре платени работни места. А щом няма работа, това означава, че няма и пазар, липсва и добре квалифицирана работна ръка – все проблеми, за които говорим от години.
Не случайно българският бизнес е настроен да си внася работници от други страни - от Украйна - Бесарабия, от Монголия, дори от Азия. Не знам как си правят сметките, но това, което видях при гостуването ми в Монголия не е в полза на България. Едва ли ще дойдат и работници от бесарабските българи, защото те имат големи лични стопанства, организирали са си добре живота, селата им са големи и богати, с какво ще ги привлечем тук?
Без преувеличение твърдя, че сме изпаднали в тотален демографски колапс. На фона на отминалите избори, преди които се изговориха големи приказки с обещания, с упрек към политиците, които преди години обръщаха гръб, когато ние алармирахме за тежката ситуация, сега се оказа, че сме били прави. Всички или почти всички кандидати за власт вече говорят за демографската катастрофа у нас. Вече не е криза.
Кризата се случва ненадейно и отминава, а ние сме изпаднали в ситуация, която води до коренна промяна на етническата структура и облик на населението в страната. А това влече със себе си много други политически промени в държавата.
Ставаме все по-често свидетели на етнически и купен вот, на натиск отвън. Тези неща ще се засилват с времето и са в пряка връзка с демографската ситуация. Много политици все още си заравят главите в пясъка и игнорират тази бомба с часовников механизъм. Отговорете на най-простия въпрос – кой нормален човек ще вземе 30 лв., за да гласува на избори за когото му поръчат? Ами такива хора стават все повече и повече, знаем каква е тяхната характеристика и защо се продават, както се казва за паница леща…
----------------------------------------------------------------------
Проф. Петър Славейков, демограф, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", ръководител на катедра „Регионално развитие”.