Напрежението между Турция и европейски държави заради позволяването на пропагандни речи в кампанията за референдума на 16 април достигна опасен връх, когато холандските власти забраниха на турски министър да влезе в турското консулство в Ротердам вечерта от 11 март.
Нещо повече, холандската полиция не само спря турския министър на семейството и социалните въпроси Фатма Бетул Саян Кая, но също така и задържа нейните бодигардове, иззети колите от ескорта й и я принуди да напусне страната към Германия в ранните часове на 12 март.
Рано на 11 март холандското правителство отмени разрешението за полет на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, с което му попречи да влезе в страната за среща с турски граждани в Холандия, за да насърчи гласуването с "Да" на референдума.
По-рано през седмицата на Чавушоглу беше забранено да изнесе публична реч в Германия и трябваше да произнесе речта си пред група турски граждани в сградата на турското консулство. Това стана въпреки закона от 2008 г., приет от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) , които забранява използването на дипломатически представителства за национална пропаганда. И все пак, както се развиват събитията, е лесно да се забравят такива подробности.
Австрийското правителство беше достатъчно бързо, за да издаде закон миналата седмица - не специално срещу Турция - за забрана на вътрешнополитически дейности на всички страни в Австрия.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган обеща на 12 март, че Холандия ще "плати цената" за блокиране на турски министър на влизане в турски консулски комплекс, което, както подчерта Чавушоглу, е технически турска територия съгласно Виенската конвенция. В същото време в Истанбул гневни демонстранти успяха да влязат в холандския консулски комплекс и да сменят холандския флаг на пилона с турското знаме. След това холандското правителство заяви, че турското правителство е отговорно за сигурността на холандските дипломати в Турция.
Разправиите идват в момент, когато Турция и ЕС преминават през друга криза, много по-тежка, отколкото тази през 2015-16г. за контрола на бежанците поради гражданската война в Сирия.
Холандският премиер Марк Рюте обяви, че Холандия няма да позволи на турските правителствени служители да вкарват в страната своя вътрешнополитически дневен ред. Това е особено важно преди парламентарните избори на 15 март, когато Рюте е заплашен от лидера на дясната партия Геерт Вилдерс, който води ксенофобска кампания, често позовавайки се на Турция.
Резултатът е, че вътрешните политически проблеми в Холандия и в Турция ескалираха напрежението до безизходица между две страни членки на НАТО и добри търговски партньори. Вилдерс иска да антагонизира атмосферата чрез притискане в ъгъла на Рюте, за да привлече гласове от общия поток към националистическото си дясно крило.
А в Турция ПСР иска да спечели вота за конституционна смяна, който трябва да бъде гласуван на референдум на 16 април, с цел да се концентрира цялата изпълнителна власт в ръцете на президента.
На предишните избори и референдуми ПСР винаги се е възползвала от вътрешния антагонизъм чрез агитиране срещу опозицията. Въпреки това основната опозиционна социалдемократическата Републиканска народна партия (РНП) реши да не залага на антагонистична към референдума кампания с акцент върху позиция против Ердоган. Сега, когато страните от ЕС започнаха да връщат искания на министрите от ПСР да присъстват на срещи, правителството пренасочи своята кампания в Европа, търсейки националното единство като се надява да то да се превърне в подкрепа за "Да" на референдума.
Лидерът на РНП Кемал Калъчдароглу каза, че ако правителството планира да предприеме действия срещу "унизителния и недопустим" ход на Холандия, РНП ще го подкрепи. Но той също така отбеляза, че това няма нищо общо с референдума, тъй като това е въпрос на национална гордост. ПСР се възползва от възможността, за да каже, че германската и холандската блокади показват, че хората трябва да се обединят около гласуването с "Да", докато Кълъчдароглу отмени плановете за кампания на партията му в чужбина поради развитието на събитията.
Със сигурност е вярно, че сегашният антагонизъм вероятно е дал тласък на кампанията на ПСР, която е досега беше лишена от жадуваното въодушевление. Въпреки че това се случи на солената цена от по-нататъшен удар срещу репутацията на Република Турция.
Страната никога преди не е била в такава позиция. Никога не е било искано от турски външен министър да не пристига на територията на една страна съюзник, с която Анкара има приятелски отношения. На министър от турския кабинет никога не е било забранявано да влиза в турски консулски комплекс от полицаи. Министър никога не е бил обявяван за персона нон грата и ескортиран от полицията за извеждането му от страната.
Вероятно не е нито времето, нито мястото за разговори за други сложни теми в турската външна политика, например загубата на позиции в Сирия, където двама противници - САЩ и Русия - на практика си сътрудничат и защитават кюрдска екстремистка групировка, която според турция е терористична организация. Но допреди 10 дни Турция искаше ЕС да ускори споразумението за визова гъвкавост, което е част от сделката за мигрантския поток, докато сега министрите вече са принудени да чакат на опашка, за да бъде приета в тези страни - въпреки че носят дипломатически паспорти - за за да водят там кампанията с турски граждани.
Тъжно е да се види, че основният приоритет на вековното дипломатическо наследство на Турция в днешно време е да се намери един европейски град, където живеят турци, за министрите, за да извършват своята агитация за референдума.
Също така е тъжно да се види как европейската дипломация се разпада. Освен че не е добър пример за свободата на словото, германският и специално холандският начин за справяне с кризата само задълбочи антагонизма и допълнително загуби симпатиите на турския народ.
На сегашната безизходица трябва да се сложи край чрез дипломатически средства, тъй като тя се превърна в срам за всички участници.
.............
Мурат Йеткин, в. "Хюриет дейли нюз".