Валери Запрянов: Вместо сбогом

15:11, 08 мар 17 25 Topnovini Автор: Topnovini

Кучето на Георги Данаилов се казва Дончо. Огромен санбернар, добродушен и безстрашен като всяко голямо животно, което си знае силата.

Единствено когато черковната камбана на Ковачевица зазвъни, без значение дали тъжно или празнично, Дончо рипва. И започва да лае яростно, докато звукът й не спре.

Днес камбаната бие протяжно. Звън, после тишина, докато звънът се оттече в каньона на Канина. После пак звън и пак тишина. Така селото съобщава, че негов човек е тръгнал натам, откъдето никой не се е върнал.

Не знам, как днес Дончо лае срещу камбаната. И дали не превръща лая във вой. Животните, за разлика от хората, усещат всичко със сърцата си.

Софиянецът Жоро Данаилов остава част от историята на каменното родопско село. Не само защото живя половината си живот тук, не само защото посвети на Ковачевица най-красивата си и весела книга "Къща на края на света", не само защото тук написа книги, пиеси и сценарии за филми, а защото самият той носеше историята в себе си. Наследник е на известен свищовски род, който е оставил дълбока бразда в историята на България. Негов прадядо е Марко Балабанов, първият външен министър след Освобождението. Внук е на акад. Георги Данаилов. Всичко в стаята на ковачевската му къща разказваше за някаква история. Включително и двуетажната френска чугунена печка, която негов родственик домъкнал в началото на миналия век от един марсилски шантан, обявен за разпродажба.

Георги Данаилов остави след себе си огромно творчество - 27 книги - романи и публицистика, 12 пиеси, 19 сценария за филми. Остави и много приятели. За най-близките от тях беше и ще си остане Жожо.

В последните месеци, натиснат от болестите си, успя да пусне на пазара книгата "Писма от България" от военния кореспондент в руско-турската война, Евгений Утин. Преди много години старият земеделец Оббов му подарява руското издание, публикувано непосредствено след войната. Предговорът към тази книга е последният му отпечатан текст.

Не зная дали Жоро се плашеше от смъртта. Никога не сме говорили за този човешки страх. Но приятели разказват, как една мисъл го тормозела напоследък: Какво ще стане с Дончо, когато си отиде. БГНЕС

----

Валери Запрянов, журналист.