През декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обвява 8 март за Международен ден на жената, първоначално избран за Международен ден на работещите жени. Празнува се в над 30 държави по света като израз на признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
През 2017 г. ООН отбелязва празника под мотото „Жените в променящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 година”. В много страни, включително и България, 8 март се чества и като Ден на майката.
Първото женско дружество в България е основано през 1857 г. в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Крйстьо Пишурка, Стеания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и др.
Първоначално от 1911 г. празникът се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобърлгарски празник 8 март се чества от средата на ХХ век. Първата жена лекар в България - д-р Тота Венкова - се дипломира през 1886 г. Тя не само работи в епоха, когато е немислимо жена да го прави, но и проправя път на всички жени след нея, които мечтаят за образование, професия, място и признание в обществото.
Райна Касабова влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила мисия от борда на боен самолет. Тя е само на 15 години, когато на 30 декември 1912 г. по време на Балканската война лети като пилот наблюдател над Одрин и хвърля позиви за прекратяване на военните действия.
По повод 8 март Националният статистически институт представя статистическа информация за ролята на жената в съвременното българско общество.
Най-често срещаните женски имена през 2016 г. година сред новородените са Виктория, Никол и Мария, а при жените са Елена, Иванка и Мария. В страната 51.4% от населението е от жени, а 48.6% са мъжете.
Средната продължителност на живота в България през 2015 г. е 74.5 години, докато в ЕС е 80.9 години. У нас жените доживяват до 78 години, а мъжете 71.1 години. Средната продължителност на живота сред жените в ЕС е 83.6 г., а при мъжете е 78.1 години.
Интересен факт е, че тенденциите показват, че преди десет години повечето жени са раждали преди да сключат брак. През 1995 г. жените са сключвали брак средно на 24.1 години, а са раждали първото си дете средно на 22.2 години. През 2016 същата тенденция се запазва, но с разликата, че се увеличават годините - възрастта за раждането на първо дете се увеличава до 26.9 години, а за сключване на брак е 27-28 години.
Тревожни са данните за жените във фертилна възраст. Ако през 1995 г. те са били 2.054 млн., то през 2015 г. те са вече 1.561 млн. жени. Двойно се увеличават и броят на извънбрачните раждания.
От близо 65 хил. новородени бебета през 2015 г. 31 881 са момичета и 34 069 момчета. Запазва се и тенденцията повечето висшисти да са жени - ако през 1995 г. те са били 19 636, а мъжете 13 556, то през 2015 г. жените в университетите са 37 717 а мъжете са 25 001. Това обаче не се отразява на пазара на труда, където повечето безработни са жени. От заетите през 1995 г. 53.8% са жени, а 63.4% са мъже, а през 2015 г. 63.8% са работещите жени, при 70.4% мъже. Все още негативна е и тенденцията при заплащането на жените и мъжете. Все още остава по-високо заплащането при мъжете. Като през 2015 г. жените са получавали годишно средно по 9 286 лв., а мъжете по 11 784 лв.
Най-сериозна е разликата в заплащането в разпространението на творчески и информационни продукти и далекосъобщенията, а най-малка е разликата в административните и спомагателни дейности.
Според данните на НСИ жените през 2014 г. са били със среден ръст от 163 см., но теглото им се увеличава от 65.5 кг. през 2008 г. до 67 кг. през 2014 г. Повечето жени определят и здравословното си състояние като добро. Повечето българки са непушачки и през 2014 г. 44.9% от тях заявяват, че не са пили алкохол през последните 12 месеца.
Добави коментар