Президенти и правителствени глави на страните от Европейският съюз ще се срещнат в Брюксел на редовната си среща на върха в четвъртък. Главни теми на срещата ще бъдат изборите на председател на Европейския съвет, засилване на отбраната на блока, а също така и въпросът за интегрирането в ЕС на страните от Западните Балкани, констатира в свой анализ вестник "Независимая газета", предаде БГНЕС.
Вчера на среща на министрите на отбраната и шефовете на дипломатическите ведомства на страните от ЕС, която се проведе в Брюксел, беше обсъден ходът на укрепване на стратегията на блока в сферата на сигурността и отбранителната политика. Изводите от срещата ще станат отправна точка на дискусиите на лидерите на страните от ЕС на срещата на 9-10 март. Също вчера в Брюксел трябваше да се състои откриването на военния щаб на Евросъюза.
Да припомним, че на срещата на върха в Братислава, която се проведе през декември миналата година, лидерите на 28-те държави съгласуваха три направления, по които ще работят за укрепване на отбраната. Първо трябва да бъде претворена в живота глобалната стратегия на ЕС. Освен това държавните ръководители се договориха за задълбочаване на сътрудничеството със структурите на НАТО. На трето място беше решено да се увеличават разходите за изследвания в областта на военните технологии.
Вчера беше повдигната и темата за Балканите. На срещата с министрите върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурността Федерика Могерини сподели с тях впечатленията си от своята визита в този регион, която проведе миналата седмица. По време на своята обиколка тя посети Черна гора, Македония, Сръбия, Албания, Косово и Босна. Както отбеляза Могерини тези страни се нуждаят от "надеждна поддръжка" от страна на ЕС.-
По думите на шефа на европейската дипломация днес регионът е изправен пред "вътрешнополитически регионални и глобални предизвикателства". Заедно с това Могерини смята, че балканските страни имат възможности да преодолеят тези предизвикателства: "Регионът има достатъчно сила, за да реагира на възникналите трудности и да се справи с тях при условие, че те се чувстват, че са част от тенденцията на интеграционния процес на ЕС".
"Надявам се, че както и министрите днес, така и представителите на Европейския съвет в четвъртък, ще бъдат готови да предоставят на страните от Западните Балкани гаранции, че те са част от интеграционния процес", каза Могерини. По-рано тя е казвала, че "проектът ЕС не е пълноценен, докато Сърбия и другите страни от Западните Балкани не се присъединят към нашето семейство".
Нито една страна от западните Балкани няма да стане член на ЕС в близко бъдеще, отбеляза ръководителят на Центъра за етнополитически и междудържавни конфликти на Исттитута за Европа на руската академия на науките Павел Кандел. "Когато Жан-Клод Юнкер встъпваше в длъжността на председател на ЕК, той даде да се разбере, че по време на неговия мандат, който изтича през 2019 г., разширение на ЕС няма да има", припомни експертът. "Порадо това, естествено, процесът на интеграция продължава, водят се разговори с кандидатите, но тяхното влизане в блока в близките няколко години не бива да бъде очаквано."
Експертът добави, че за разлика от самите балкански страни за ЕС основно е не попълването с нови участници, а самият процес на интеграция: "Това е най-мощното оръжие, с помощта на което ЕС влияе върху вътрешната и външната политика на страните от този регион."
Заедно с това експертът отбеляза, че членството в ЕС загуби тази степен на привлекателност, което битуваше по-рано: "На пръв поглед мнозинството от балканските страни все още декларират своята привързаност към целта за влизане в ЕС, само че престижът на блока е неговият авторитет започва да пада. За това, освен всичко друго, свидетелстват резултатите от допитвания до общественото мнение, които показват увеличение на евроскептиците в региона."
На този фон Кандел предполага, че е трудно да се разбере какво може да бъде предложено в Брюксел, за да бъдат мотивирани Балканите за постигане на стабилност и опитите за сериозни реформи. "Преобладаващото мнозинство от държави в региона вече използват безвизов режим с ЕС. Не си представят много ясно с какво още , освен перспективите за присъединяване, което и така се обещава на тези страни от много време, ще може ЕС да мотивира Балканите към някакви действия", каза той.
Що се отнася до реакцията на Русия към растящото внимание от страна на ЕС към Балканите, то, както напомни Кандил, Москва винаги е подчертавала, че въпросът за влизането на тези страни трябва да се решава самостоятелно. "Естествено е напълно очевидно, че влизането в Евросъюза може да нанесе някакви щети на отношенията с Москва . Например Сърбия в настоящия момент използва споразумение за свободна търговия с Русия. Ако тя реши да влезе в ЕС, то това споразумение ще прекрати своето действие", обясни аналитикът.
Дискусията около Балканите ще продължи на срещата на върха на 9-10 март. Очаква се, че по време на тази среща държавните глави на страните от ЕСще се съгласят на провеждане на среща на върха с участието на държавните глави от западните Балкани, която трябва да се проведе на 12 юли в италианския гр. Триест.
Също така в рамките на срещата на върха трябва да се проведе избирането на шеф на Евросъвета за следващите 30 месеца. Да припомним, че срокът на действие на сегашния председател на съвета Доналд туск изтича през май. Туск има намерение да се кандидатира за втори мандат. Ако бъде преизбран, то полякът ще изпълнява своите задължения до 30 ноември 2019 г.
Процедурата по съгласуване на новия председател ще се проведе в етвъртък вечер, ще бъде водена от премиерът на Малта Джоузеф Мускат. Както съобщи EurActiv кандидатурата на Туск е подкрепяна от всички страни от ЕС с изключение на Полша.
Добави коментар