Дочакахме вест. Доклад на техническата проверка на прокуратурата. Вън от инженерната формулировка на заданието, намирисваща на авиомоделизъм, резултатът е политически коректен. Издържаната в прокурорско-бюрократичен стил словестност е максимално щадяща към обекта на проверката. Сакън да се не разлюти Главния, ще натопим и съда, за да не изпъква прокуратурата. Е, вярно е, че тя е отговорна за неприемливите забавяния при приключване на наказателните дела, ама не е само тя.
Затова ще го замажем така - „ не само прокуратурата е отговорна за неприемливите забавяния при приключването на наказателните дела. Отговорност за това носят и другите участници в системата на наказателното правосъдие, включително и съдилищата. Другите участници не се споменават – МВР и следствието, щото те хората си ги знаят.
Част от препоръките са смайващи. Една от тях е делата за корупция да се преместят в Специализирания съд, „ където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокурори и съдии и по-малко формализъм“.Като в публикация в „Труд“. И веднага посегнах към НПК. Там не намерих изискване или възможност за конструктивни отношения между страните по един съдебен спор, извън стриктно регламентираните им процесуални права и задължения. В недоумение потърсих въображема конструкция на отношенията между съдия и прокурор по едно дело, които да са повече или по-малко формални, ако те спазват закона. Веднага възникнаха въпроси:
1. Проява на конструктивизъм ли ще бъде, съответно като каква форма на конструктивизъм би се оценила възможността:
- окръжен прокурор и председател на окръжния съд да обсъждат помежду си конкретно наказателно производство в неговата досъдебна фаза, включително да обсъждат бъдеща квалификация на престъплението, процесуални действия по подготовката му, в повече или по-малко абстрактна форма възможни доказателствени средства, процесуални способи за събирането им, повдигане и изменение на обвинението и други принципни въпроси на наказателното производство;
- на общи сбирки на съдии и прокурори, независимо от повода и формата им, да се обсъждат процесуални действия по предстоящи или текущи дела, колкото и висока да е степента на абстрактност, с която те се поставят пред аудиторията;
- съдия и прокурор да обсъждат в извънпроцесуална форма, например в коридора или на неформална среща на масонска, благотворителна или ловна организация (дружинка) преди, по време или след внасяне на обвинителен акт, конкретни процесуални или материалноправни аспекти на наказателното производство в извънпроцесуална форма, установена от закона. Допустимо ли е в този състав на конструктивизъм съдията да бъде запознат с оперативна информация на органите на досъдебното производство, която не е потвърдена по реда на закона;
- съдия и прокурор или събрания на съдии и прокурори да разглеждат предпоставките и съдържанието на процесуалните действия на съда и прокуратурата по бъдещо или текущо съдебно производство, включително изменение на обвиненията, процесуални позиции и съгласуване на поведението на съда и прокуратурата в хода на производството;
- съдия и прокурор да обсъждат в извънпроцесуална форма правната квалификация, съдържанието и формата на крайния съдебен акт, а защо не и налагането на конкретно наказание или освобождаване от наказателна отговорност;
- осъществяване на кулоарни контакти за даване на правни съвети от съдия на прокурор или от прокурор на съдия по висящо или предстоящо наказателно или съдебно производство, ако съществува макар и минимална вероятност делото да бъде поставено за разглеждане пред такъв съдия.
2. Каква е границата на допустим формализъм в процесуалното поведение на съда към прокуратурата и органите на досъдебното производство, която не може да бъде прекрачвана? Възможно ли е съдът да си затвори очите за процесуални нарушения на досъдебното производство и активно да съдейства по извънпроцесуален ред на прокуратурата за отстраняване на дефектите на досъдебната фаза на производството? Не следва ли преди затварянето на очите пред недостатъците на прокурорската и досъдебна дейност те да бъдат констатирани, съобразно изискванията на закона и да се даде възможност на другата страна да направи адекватни постъпки за защита при тяхното установяване? Как ще се гарантира равенството на страните в процеса, ако пропуските на процесуалната дейност на прокуратурата се санират от съда, а тези на процесуалните представители на останалите участници в процеса не подлежат на такова „поправяне“? Следва ли изискването за „по-малко формализъм“, което е в пряко нарушение на задълженията на съда, предвидени в НПК, да се отнася и до другите страни в производството.
3. Какви са проявните форми на съдийско – прокурорски конструктивизъм, забелязан и отразен в доклада на техническата прокурорска проверка като пример за подражание, в практиката на Специализирания съд и Специализираната прокуратура и какви са конкретните изразни средства на „спестяване на формализма“ в процесуалната им дейност?
4. Какви са критериите, по които инстанционният контрол на съдилищата от по-висок ранг ще оценява „степента на формализъм“ и нейните граници, съответно ще отделят проявните форми на конструктивизъм от другите нарушения на наказателния процес в хода на досъдебното и съдебно производство?
5. Възможно ли е в хода на проявите на конструктивизъм съдът да бъде ангажиран с обвинителната теза, пряко или косвено? Могат ли в изблик на конструктивизъм съдията и прокурорът да се уговорят, че няма нужда от провеждане на съдебен процес, а просто съдът да подпечата обвинителния акт и да постанови присъдата, защо не и по реда на някакъв вид специално заповедно производство в наказателния процес?
И къде в този конструктивизъм е мястото на обективната истина, правото на справедлив процес и разните други „вредни“ признаци на правовата държава, които тук все повече се третират като празни фрази за пред чужденците и ненужна пречка пред радикалното и бързо наказателно производство?