Първият мандат за съставяне на правителство, връчен от президента Росен Плевнелиев, вече е върнат. Очаквано, от ГЕРБ отказаха да сформират кабинет. На 7-ми декември предстои да бъде връчен и вторият – на БСП. И той обаче ще бъде върнат - такова е категоричното намерение на лидерката на партията. А какво ще се случи с третия мандат? Ще го приемат ли реформаторите, ако се разберат помежду си? Ще намерят ли подкрепа, ако го приемат? А ако и те го върнат и президентът трябва да състави служебно правителство, колко дълго ще работи то? Може би до встъпването в длъжност на новия президент? Или пък до провеждането на предсрочните избори, чиято дата ще определи Румен Радев? Или пък той ще назначи свое служебно правителство, което да замени служебното на Плевнелиев?
Какво ще се случи с парламента? Ще работи с първото служебно правителство, с второто или ще работи до деня, в който встъпилият в длъжност нов президент го разпусне? Кога и кой ще внесе в Изборния кодекс промените, поискани от гласувалите на референдума? Ще се внасят ли изобщо промени сега или ще се изготви изцяло нов избирателен закон с райониране на страната и възприемане на изцяло мажоритарен вот? Колко е технологичното време за подобна промяна?
Отговорите на безотговорността
Всички тези въпроси около изпълнителната и законодателна власт ни въвличат в лабиринт от процедури, които усложняват на ента степен обстановката в страната, развързват ръцете за твърде много анонимна безотговорност, влошават обществената атмосфера, нагнетявайки я с прекомерно омерзение към политическите елити и партии. Българските граждани, дори с различни възгледи, убеждения, мисловен багаж и очаквания, буквално са настръхнали в цялостния обем на недоволството си и в усещането си за тотална несправедливост. Те възприемат властовите ритуали твърде еднозначно: като поредната измама. Ключ за подобно отношение им даде и почти единодушното сговаряне за "циментирането на 11 лева на спечелен глас" за партийните субсидии при гласуването на Бюджет 2017. Видя се от всички, че дори разумното и настойчиво лансирано предложение на Мартин Димитров и Петър Славов за таван на субсидията срещна не просто неразбиране, а отпор.
Драстичният - или циничният - контраст в размера на бюджетните средства за НСО и БАН довърши картината на пълно пренебрежение към общозначими ценностни и морални ориентири. Партиите с други думи охраниха съвсем безцеремонно своите интереси, окопаха се в привилегироваността си, капсулираха се, въпреки всички гръмогласни изявления, сякаш за да останат недосегнати от същинската тревожност на българското настояще.
Защо ли?
Каквито и стъпки да бъдат направени оттук нататък, каквито и цивилизовани предавания-приемания на властта да се случат, те ще предизвикват и масови подозрения, и глухи недоволства. Дали ще има едно или две служебни правителства, или пък правителството в оставка ще управлява до 22 януари, дали ще се постигне съгласие между политическите сили за разплитане на процедурните възли... Винаги ще остане тежкото подозрение, че сме излъгани от политиците си. Сега е моментът и те да се замислят защо.