Какво точно иска Путин?

Керстен Книп. Снимка: Дойче Веле
Керстен Книп. Снимка: Дойче Веле

Ако Русия не държеше на своята блокадна политика в Съвета за сигурност на ООН, ужасът в Сирия вероятно можеше да бъде предотвратен. Вместо това днес светът наблюдава как там адът слиза на земята, пише Керстен Книп в публикация за "Дойче Веле".

Какво всъщност иска Путин? Именно този въпрос, който от години насам няма еднозначен отговор, принуди Вашингтон да прекрати разговорите с Москва за примирието в Сирия. Продължилите нападения на Русия и нейния младши партньор Асад срещу болници и медицински центрове в Алепо окончателно затвърдиха убеждението на САЩ, че разговорите с Москва водят в крайна сметка само до едно: на несекващите въздушни нападения се отговаря с нежен дипломатически саундтрак.

Очевидно Вашингтон вече не иска да се поддава на толково много цинизъм. Още повече, че в същото време Алепо се е превърнал в "ад на земята", както каза координаторът на ООН за хуманитарните помощи Стивън О'Брайън. Той описа положението в сирийския град само с няколко думи: "кървава баня", "заколение", "зверство". И те бяха отправени срещу Русия и Сирия - създателите на този ад и то не само според О'Брайън.

Вината на Русия

Какво всъщност иска Путин? Отговорът на този въпрос се чака не само във Вашингтон. Откакто преди години Русия и Китай неколкократно осуетяваха приемането на резолюция за Сирия от Съвета за сигурност на ООН, хората не спират да гадаят какви са мотивите на руския президент. Най-разпространената интерпретация във Вашингтон гласи, че самият Путин не знае какво точно иска. Той разиграва тактически игрички в Украйна и Сирия, за да представи страната си като глобален играч - независимо на каква цена. Дори и това да коства разрушаването на Сирия, което вероятно можеше да бъде предотвратено от Съвета за сигурност, ако Русия не държеше на своята блокадна политика.

Тази задача се превърна в изключително трудно изпитание за Съвета за сигурност. Защото продължаващият години наред хаос привлече в Сирия безброй джихадисти. Същите онези престъпници, с чието присъствие Москва и Дамаск легитимират своите бойни действия. Отчасти тази аргументация е разбираема. Защото срещу бойците в източната част на Алепо, които вземат стотици хиляди цивилни граждани за заложници и ги използват като човешки щит, трябва да се воюва.

Проблемът е в това, че всяка бомба, хвърлена над Алепо, може да засили солидарносттта между пленниците и техните похитители. Защото всички джихадисти, цивилни граждани и остатъците от някогашните светски опозиционни бойци са попаднали в един и същи капан. Един огромен капан, върху който ден и нощ се сипят бомби. Човек може да си представи в какви психически състояния изпадат хората в подобна ситуация. Едва ли някой може да напусне града без психически или физически увреждания.

Хаосът ще продължи дълго

В Алепо е съсредоточено всичко онова, което в крайна сметка ще обхване цяла Сирия: Асад и неговият режим никога вече не могат да станат господари на положението. Държавата е съсипана. А възстановяването ѝ е немислимо без международна помощ. Едва ли обаче може да се очаква, че тази помощ ще дойде от финансово колабиралия брат по оръжие Русия. Освен това се пита: как Асад изобщо възнамерява да управлява провалената държава, при условие че бъде "политически спасен"? Дори и да се наложи в Алепо и в други части на страната с помощта на своя закрилник, Сирия просто не може да бъде отново освободена. На дневен ред ще бъдат малки бунтове и атаки. Асад би могъл да въдвори в най-добрия случай привиден мир само с желязната ръка на Русия. Това обаче би означавало Русия да се забърка в нов "Афганистан". Остава тайна как Путин би могъл да обясни това на своите сънародници.

Но дори и Асад да се оттегли от власт, в обозримо бъдеще Сирия ще си остане необитаема. Както от страна на Асад, така и от страна на джихадистите от над пет години насам в Сирия се поддържа "културата на смъртта". И тя ще държи страната още дълги години в прегръдките си. Сирия ще стане развъдник на международния тероризъм. А това наследство на Асад може да бъде преодоляно само от една международна коалиция, в която освен Русия и САЩ участват и Иран, арабските държави от Персийския залив, както Турция и ЕС. Явно обаче страданието вътре и извън Сирия все още не е достатъчно силно, за да се предприеме подобна стъпка.

Social

Коментари