Биволъ изпрати питания по ЗДОИ до няколко различни държавни институции относно скандалния строеж на морския Сарай на Доган. В поредица от разследвания (виж тук) показахме как са били нарушени основни изисквания и законови положения, за да бъде построен луксозен дворец на най-стратегическото място в Бургаския залив – нос Чукалята в парк “Росенец”. Разкрихме как е придобита земята и генетиката на усвояването на обществената собственост – още от мига на подаряването от правителството на Иван Костов на всички имоти на НХК /към които спада и настоящия/ на руския концерн “ЛукОЙЛ”. След това земята се прехвърля на фирма свързана с Валентин Златев, която пт своя страна го препродава, за да стигне в крайна сметка като една от “перлите в огърлицата” на собствеността на корпоративния обръч на Доган. Сараят се води по документи “Водна спортна база” и е осъществен с кредит от фалиралата КТБ за около 20 млн.лв. отпуснати по проект за фабрика за фотоволтаични панели. Фабрика няма, КТБ фалира и кредитът по правило се прекредитира в ПИБ. За сметка на това парите са изхарчени за строежа на огромен луксозен феодален палат и отцепената около него екстериториална част от българското крайбрежие.
Строежът е проектиран от най-скандалния с бетонирането на българското Черноморие арх. Калин Тихолов, известен още като архитектът на ДПС. Извисяващата се на 18 м височина кула в средата на Сарая е квалифицирана от Тихолов като “архитектурен елемент” и недопустимо е узаконена от Община Бургас, въпреки, че е очевадно, че това е обитаема част от сградата и не представлява никакъв прост “архитектурен елемент”. Няколко закона така са потъпкани и всички институции си затварят умишлено очите пред грозната картина.
Няколкото отговора на въпросите по ЗДОИ, които получихме от различните институции, показват недвусмислено, че цялата държавна машина е впрегната да узакони заграбването на държавна територия за лично ползване от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.
Изпратихме въпроси за статута на плажа, пристанището и общинския път, който води до него, т.е. за положението на държавната и публична собственост, която Доган не би трябвало да може да заграби в една нормална законова страна. Общински път минава покрай феодалното имение, но в момента свободното преминаване по него е ограничено с бариера и практически невъзможно за обикновени граждани. Инцидентните допуски на журналисти всеки път са съпроводени всеки път с люти скандали и разправии с пазачите на бариерата. Конституционно гарантирантираният достъп до държавния бряг, пристанище и плаж практически са нарушени. Абсурдното положение намира своето потвърждение в отговорите на институциите до медията.
Плажът не е плаж, а нива.