През миналата седмица, на 8 април, отбелязахте в Русе Международния ден на ромите. Какво се случи тогава?
На тази дата се чества освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война. На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда и Първия ромски конгрес. Целта е да се обединят и систематизират усилията на международното ромско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите ни по отношение на образование, бедност, сегрегация.
Имах покана за отбелязване на този ден и от лидера на Международния ромски съюз Дорин Чоба в Сибиу, Румъния. Аз обаче бях поел вече ангажимент да подпомогна организацията в Русе. Включихме се в програмата, излъчен бе и документален филм в Пленарна зала, а след това се включихме и в трационния футболен турнир, който организира Община Русе. Имаше и срещи с млади медиатори, организирани от зам. областния управител Станимир Станчев и зам.-кмета на Русе Иван Григоров.
Едва след това се отзовах и на поканата на Дорин Чоба. Бях гост в неговия дом. Разказах му за инициативите в Русе, той ми сподели и какво се случва в Румъния.
Там е имало голямо шествие, с поднасяне на венци в памет на загиналите в Холокоста роми. Присъствали са и представители на местната и държавна власт.
Разисквахте ли и други сериозни теми за интеграцията на ромите в Румъния и България?
Коментирахме естествено и развитието на ромската общност. И двамата бяхме категорични, че трябва на първо място да се работи за образованието на ромите. Това стои в основата. Тогава те ще са по-конкурентоспособни и ще могат да си намират по-добра работа. Затова и ще работим активно за осигуряването на необходимото образование и социални грижи на бедните роми, като разбира се спазваме законодателството. Никой обаче няма да свърши нашата работа без ние самите да участваме активно.
Има ли Международният ромски съюз конкретни ясни позиции по други актуални теми?
Да, разбира се. Оказа се, че IRU има вече ясна позиция и предстоят срещи във връзка с предстоящите президентски избори в САЩ. Вече дори има покани за представителство на нашата организация по време на предизборната кампания, а и на самите избори. Целта е да се види на място какво е отношението към ромите там, какви са нагласите. Самият Дорин Чоба дори сподели, че има роднини в САЩ. Той коментира, че към момента платформата на г-жа Хилъри Клинтън е по-добра от тази на Доналд Тръмп и той е по-склонен да подкрепи нея. Все пак обаче държи да чуе и мнението на ромите, които живеят там.
Обсъждахме естествено и темата за бежанците. Това е сериозен проблем навсякъде. Един бежанец е длъжен да мине по нормалния ред границата и подаде документи. Вместо това обаче много от тях влизат нелегално. Създава се напрежение и паника, особено след терористичните атаки в Париж и Брюксел. Нормално е хората да се страхуват.
Вие всъщност се върнахте от Румъния с новина. Как се стигна до там да поемете във Ваши ръце представителството на IRU за България?
В течение на разговорите ни, Дорин Чоба ми сподели, че Мариян Христов, който досега отговаряше за България се е оттеглил. Той сам предложи аз да заема неговото място. Тепърва предстоят конкретни разговори и административни процедури, за да оформим всичко. Все пак вече може да се каже, че аз ще отговарям за представителството на IRU в България.
За какви отговорности и задължения става въпрос?
Всичко става стъпка по стъпка, постепенно, но важно е да се работи, а не само да се усвояват едни пари без реално нищо да се случва.
Поставил съм си за цел да създам мрежа от представителства във всички областни градове. Ще организираме лекции, срещи, предстоят и конкретни действия за подобряване на положението на ромите. Важно е да се дадат и добри примери, каквито не липсват.
Както вече споделих, в основата на всичко е образованието. Можем да взаимстваме много добри практики от Румъния, например. Там много роми учат, работят, спазват законите и се интегрират успешно в местната общност.
Да видят всички, че с образование и труд, може да се постигне много. Тук също имаме добър пример в лицето на дългогодишния общински служител и общински съветник в Русе Милан Николов. Ще търсим и други такива примери на роми, които са се образовали, имат знанията и уменията да се издигат в обществото.
Няма да ни е лесно. Предстои ни много работа. Ще сформираме екип. Имам подкрепата и на част от местния бизнес в Русе, ще търсим взаимодействие с местната власт и с държавата по конкретни проекти, които да носят и реални резултати.
Как все пак ромите могат да бъдат привлечени към училищата? Къде виждате резерви в това отношение?
Ромите трябва да си променят начина на мислене. Да повярват, че не са по-различни от всички други граждани. Да разберат, че законите са равни за всички и да се трябва да се спазват. Трябва да работят упорито и да учат. Оттам и като се образоват, ще имат повече шанс да получат и по-добра работа. Като владеят поне 2 чужди езика ще имат още повече възможности. Има ли образование и пътят е по-лесен.
Никой обаче не трябва да очаква, че щом аз съм на тази позиция ще има просто така едни проекти и ще се раздават пари. Няма такова нещо.
Всеки трябва да поеме и своята собствена отговорност към себе си, към семейството си, да си плаща данъците, да изучи себе си и децата си. Така, както вече казах, стъпка по стъпка, ромите сами ще осъзнаят, че това е правилният път.
А какво мислите за случаите в Пазарджик, където в ромска махала се появиха изведнъж имами, проповядващи радикален ислям?
Тези хора нямат нищо общо с нас. Истинските роми изповядваме християнството. Уважаваме и следваме християнските ценности.
Всъщност има такива хора, т. нар. турски цигани или миллет. Те са съвсем различни хора. Имат различна религия, култура, традиции и ценности.
Разбира се, че ние уважаваме тях, както и всички останали различни етноси и религии. Стига обаче нещо да не ни се натрапва и да се спазват законите на Република България. Нямам нищо против нито една нация, етнос и религия. Достатъчно е да не се натрапва и насажда насила, защото така се поражда и омраза между хората, което не е правилно.
Трябва да живеем заедно, в една общност, да спазваме българските и европейските закони, да се образоваме и да се трудим. Това е най-важнотo.