Никола Стоянов: Българският бизнес не е информиран за възможностите на новите технологии

13:00, 12 фев 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
Никола Стоянов е основател и съдружник на "Лотсе” ООД - консултантска фирма в областта на насърчаването на експорта и интернационализацията с офиси в Италия, Турция и Румъния. Дружеството е партньор за Югоизточна Европа на национални агенции за подкрепа на експорта в редица държави. От 11 март 2013 година със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е назначен за зам.-изпълнителен директор на агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия.

Господин Стоянов, как Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия помага на българските компании?

Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е част от Министерството на икономиката. Основната й роля според Закона за малките и средни предприятия е да помага за повишаване на конкурентоспособността на българските фирми, а крайната цел е излизане им на външните пазари. Защото всички знаем, че България не е толкова голяма държава и възможностите са за извън границите.

До момента основният инструмент, с който подпомагахме фирмите, беше старият програмен период, който приключи през ноември 2015. Ние бяхме най-големият бенефициент по европейска програма "Конкурентоспособност 2007-2013". Мерките, които провеждаме, са организация на международни панаири, а също финансираме изграждането на структурата на компаниите. През месец май тази година очакваме да се сключи договор по вече новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2020". Чрез нея ще разширим дейността си и вече ще финансираме участие на чужди компании на панаири в България.

Новото е, че сега ще водим чужди компании на място при българските компании, за да им покажем какви са възможностите на нашите предприятия. Допълнително ще финансираме участие на нашите фирми и в различни специализирани форуми и конференции. Продължаваме организирането на търговски мисии и бизнес делегации. По линия на търговските мисии над 2000 български компании са излезли извън пределите на страната и са презентирани в чужбина.

Агенцията обаче е трудно достъпна за компании извън София...

Това е голям недостатък. А дори и да сте от София, има портиери и ако не си записан, трудно се влиза при нас. Това показва колко сме се "отворили" към малките и средните предприятия в България, щом е такъв труден достъпът до нас. Какво остава за фирмите извън столицата... Именно поради това ние променихме от 1 юли устройствения правилник на агенцията. Създадохме специализиран отдел за комуникация с бизнеса, освен това и регионални структури. Сега имаме такива в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Враца.

Целта ни е да се приближим до бизнеса. Задачата, която ни е поставена от министър Лукарски, е агенцията да стане свързващото звено между министерството, представляващо българските институции и бизнеса. Защото колкото и да е клиширана фразата, гръбнакът на българската икономика са малките и средните предприятия. Те са общо 99.2 процента от всички компании.

Как реално работите извън София?

В момента изготвяме годишна програма. Предвиждаме много срещи с бизнеса в градовете, където имаме вече регионални представители. Модулът на първата среща е общ, но после ще направим високоспециализирани форуми. Крайната цел е да има повече износ. Но преди това има много подготвителни нива, които трябва да се минат, за да е една компания конкурентоспособна на международните пазари.

Затова в бъдеще ще се спрем на теми като ценообразуване, маркетинг, логистика, организация на производство. Но първата тема е въвеждането на новите технологии в българските компания. Защото в целия свят се говори за индустриална революция, а това е голямото предимство на България. Имаме един ИТ сектор, който е по-развит от самата държавата и от самата икономика в страната. Това е огромният шанс на всички останали сектори, с негова помощ останалите браншове могат за израснат в тяхната конкурентоспособност.

И давам пример с реална фирма, която произвежда мляко в чужбина. Тя прави общ проект с подобна ИТ компания, които изработват чип за годността на продукта. После този чип може да съобщи на системата в магазина, че млякото е развалено, и да се махне от щанда. Така в днешно време, когато хората се стремят да живеят по-здравословно, този производител на мляко има по-голямо предимство пред останалите си колеги.

Какво още променяте?

До миналата година агенцията финансира 100 процента участието на компаниите на панаирите в чужбина. Това водеше до изкривяване на резултатите. Обявяваме примерно търговска мисия до Виетнам. Безплатно е за тях и много фирми се записват. После се оказва, че са просто туристи, а не са готови да правят бизнес.

През годините променяхме правилата, но винаги се намираше начин да се заобиколят. Затова от тази година въвеждаме самоучастие в размер на 20 процента. Целта е, когато компаниите също дават от парите си, сами да преценят готови ли са реално за бизнес пътуване. Още повече, че това е най-скъпата мярка, която ние предоставяме.

Освен това започнахме усилена работа със службата по търговско- икономическите въпроси на Министерството на икономиката. Всички запитвания към тях идват и към нас в оперативен порядък. Вече споменах и за новия отдел за комуникация с бизнеса. По този начин целим по-бърза връзка между българските производители и чуждестранните клиенти. Защото сигурно и в момента има поне 1000 клиента в Европа, търсещи продукти, които ние можем да им предоставим на конкурентни цени. Просто ние не го знаем и често тази информация се губи. Целта ни е да променим това.

С какви чужди компании работят българските?

Знаете, че ръстът на износа на България е рекорден за 2015 година. Според статистиката е над 45 милиарда лева. Основната търговия, близо 60 процента, е със страни от Европейския съюз. Но това е отправна точка да търсим и нови пазари. За нас има два аспекта за износ - към страни от Европейския съюз и към трети държави. Ние считаме, че имаме все още потенциал и в държави от ЕС, защото, ако изключим Германия и Франция, основно оперирахме със страни от Южна Европа - Италия, Гърция и Румъния. Но има разлика между северните и южните народи. През следващите години основен фокус ще бъде Скандинавия. Приоритетен пазар става и Англия. Трябва да се развива и търговията със САЩ, Русия и бившите съветски републики.

Може ли да се осъществят контакти и с други държави, с които не е работено много досега?

За съжаление, не можем да мислим за Северна Африка и Китай. Там е трудно, защото целият свят се е насочил към него. Но може да се работи в посока Виетнам или Индия. В момента Иран примерно е много интересен пазар. Целта ни е за следващите години да имаме приоритети, а не да изнасяме за всички държави всичко. Трябва да се насочим в конкретни сектори и пазари. Ако изнасяме за САЩ, да е примерно мебели, за Русия - машини, и т.н.

Как присъствието на постоянен представител на агенцията за малките и средни предприятия в Пловдив например ще помогне на бизнеса в града?

Надяваме се това да разшири много възможностите пред бизнеса, той да е информиран какво се прави, какво предстои. До момента огромната част от компаниите, които кандидатстват при нас, са от София, защото разбират по-бързо възможностите. А те са много.

Кое е най-неясното, за което ви пита бизнесът? Какво не разбира?

Въпросите са от всякаква естество. Но това е защото на фирмите им липсва информация - за това, че финансираме участия, търговски мисии и различни обучения. Липсва им информация относно възможностите на новите технологии, на маркетинга. Редовно виждаме компании или техни представители, които не знаят как да се държат на едни панаир. Нямат интернет страници на английски. И като предложим на международните партньори такава компания, директно я режат. Ние казваме, че е добра, но ни се отговоря, че те дори не разбират сайта им. Т.е. има много дреболии, които могат да се поправят, а дори някои не струват много пари, но може да подобрят работата на фирмите.

Какво да правят тогава? На какво да залагат?

Трябва постоянно развитие, на принципа "Човек се учи цял живот". Така и компаниите постоянно трябва да търсят информация. Реално най-големият проблем за фирмите е тяхната подготовка и въобще процесите като организация, маркетинг и дори организация на експортно застраховане, т.е. как да се подсигурят срещу рискове. Само знанието ще изведе българските компании напред.