Фотографът Вили Пефтичева: Колкото повече влагаш в един кадър, толкова по-ценен е той

17:13, 10 фев 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
Вили Пефтичева е родена в Бургас през 1988 г. Завършва средното си образование с профил музика, което отваря очите й за света на творчеството. Своята професионална кариера започва още на 18 години като специалист реклама и маркетинг в международно туристическо списание, фотограф на туристически обекти и автор на редица статии. Година по-късно открива рекламна агенция, към която издава и собствено туристическо списание. Следващите няколко години работи като експерт външна и вътрешна реклама, бранд мениджмънт, графичен дизайнер и фотограф. От средата на 2013 г. пренасочва работата си изцяло към фотографията. Специализира в детска, портретна и сватбена фотография, като търси да улови естествените и истински емоции. Неслучайно затова се определя като „фотограф за щастливите моменти в живота“.

Вили, поводът ни за разговор с теб е благотворителната фотосесия, с която реши да помогнеш на раково болната учителка Генка Димитрова от Карнобат. С какво те трогна нейната история и защо заставаш зад каузата по набирането на средства за нейното лечение?

С Генка ме запозна наша обща позната. Бях очарована от нея, от усмивката, която не слиза от лицето й, въпреки тежката диагноза. Благотворителността е заложена в цялата ми кариера като фотограф, а и в същността ми като човек. Именно поради това нямаше как да подмина и да остана безучастна. Аз съм силно вярващ човек и знам, че няма нищо невъзможно! Затова и помагам – защото знам, че има надежда!

Има обаче един много важен фактор – колкото и благотворителни кампании да правя, ако хората не откликнат на тях, няма как да съберем достатъчно средства. Затова призовавам – елате на 20 и 21 февруари в мол „Бургас Плаза” и се снимайте в помощ на Генка. Усещането, че с твоята усмивка си помогнал на някого е безценно!

За хората, които не са запознати с твоята работа – коя е Вили Пефтичева? Какво е фотографията за нея и кога за първи път застана зад обектива?

Израснах в добро християнско семейство, пея и свиря на пиано от 5-годишна, ходя редовно на църква. На 10-годишна възраст претърпях инцидент, който промени живота ми из основи и ме накара да порасна по-бързо от връстниците си. Година след завършването ме приеха да уча в Софийския университет „Връзки с обществеността“, паралелно с това започнах собствен бизнес и от тогава до сега не спирам да опитвам различни неща, да експериментирам и да се развивам.

А фотографията... тя е била в сърцето ми винаги. Спомням си тръпката, когато на 12 години спечелих от томбола първия си личен фотоапарат /на лента/ - истинско постижение... и май като се замисля не съм печелила нищо друго от игри и томболи.

Знаем, че работният ти график е изключително натоварен. Как протича един твой снимачен ден?

Много различно. Моят стил на снимане е изцяло насочен към емоциите на хората. Много пъти даже се определям не толкова като фотограф, а повече като шоумен. За да получа дадена емоция, трябва я предизвикам.

Има ли подходящо време за снимане и перфектна снимка?

Моментите от живота излитат толкова бързо, че едва смогваме да ги изживеем. Затова трябва да ги запечатаме в снимки! И какво подходящо време от СЕГА.

Перфектната снимка едва ли съществува. Както във всички области на живота, така и във фотографията интересите, стиловете и предпочитанията се менят постоянно и е трудно да кажеш коя е перфектната снимка. Аз лично не смятам, че имам перфектна снимка, нито че някога ще направя такава. В момента на заснемане може да ми се струва, че е такава, но след пет години вече ще знам повече неща и въпросната снимка изобщо няма да ми се струва перфектна.

Автор си на десетки фотоси. Ще е трудно да повярваме, че нямаш любим?

Разбира се, че имам любими. И то много. Знаете ли какво осъзнах наскоро: колкото повече усилия, време, енергия, талант и въображение вложиш в дадения кадър, толкова по-скъп и ценен ще бъде той за теб.

Разкажи ни за най-забавната ти история по време на снимки?

О, те са толкова много, че сигурно денят няма да ми стигне, за да ги опиша. С мен винаги има куриози и хората, които ме познават го знаят най-добре. С децата ми са най-забавните истории. Ще дам един пример. Мястото е Морската градина /под Пантеона/, насред лято, пълно с хора, а аз съм се излегнала на асфалта, за да снимам едно дете, седнало недалеч от мен. Но в момента, в който легнах, детето дойде и легна до мен. Е, как мога да го снимам от толкова близо. Станах и се преместих малко по-надалеч, но то определено беше доста по-пъргаво и докато се преместя вече беше легнало до мен. Затова предприех друга стратегия, която го изненада. Реших да се изтърколя настрани няколко пъти, докато се отдалеча. И най-ценният момент беше мигът, в който детето се обърна и видя къде съм. Уникално! Майката бързаше да извади телефона си, за да ме снима. Качих снимката в социалните мрежи и ме заляха коментари кой, къде и как ме е видял, как ми се е радвал на всеотдайността в работата.

Но както казах, това за мен е ежедневие и ДА, винаги е толкова забавно.

Учиш ли се от някого във фотографията и за какъв проект мечтаеш?

Спреш ли да се учиш, вече си в голям проблем. Винаги се уча, основно от чуждестранни фотографи. Гледам различни стилове и жанрове, не се ограничавам до това, което в момента снимам. Търся нови хоризонти и нови идеи.

Проектите, за които мечтая, колкото и нескромно да звучи, бързо ги реализирам.

Последният ми такъв е от събота /6 февруари/. Събирах смелост за него вече от две години. Той е предназначен за всички жени, без значение от тяхната възраст. Не мога да излъжа и да кажа, че съм създала нещо невиждано и нечувано. Взаимствах го от една австралийска фотографка, чиято страст ме плени и ме подбуди да предам тези усещания на жените и тук.

Проектът „Gorgeous & Shine Portraits”* е насочен към жените, забравили да отделят време за себе си. Жените, чието самочувствие се е понижило. Жените, които са отдадени на семейство и кариера, и са забравили какво е да се поглезиш. С помощта на професионалисти /фризьор и гримьор/ и упътвания от мен като фотограф, ние преобразяваме жените до визия, която ги кара да се чувстват уникални, неповторими. Всяка жена заслужава това.

Много често се спори по въпроса за фотогеничността на хората. Има ли нефотогенични лица или всичко зависи от човека, който държи фотоапарата?

Според мен няма такова понятие като нефотогеничен човек. Всеки има история, всеки има емоции, всеки има излъчване, абсолютно всеки! Но дали ще успее да ги покаже зависи от човека зад апарата.

Много хора си мислят, че да си фотограф е лесно – едно щракане и готово. Но не е така. Да си добър фотограф изисква да си много комплексна личност. Да си технически грамотен, физически издръжлив /случва се да нося на гърба си 20 кг техника по 10-12 часа на ден/, да познаваш психологията на хората, да си аниматор и шоумен, да имаш въображение, да си креативен, да си иновативен и не на последно място да си различен.

В наши дни все повече хора намират за интересно заниманието да си правят „селфи”. Дай съвет на нашите читатели как става най-хубавият автопортрет.

„Селфи“-то за мен е репортажно отразяване на дадено събитие - как изглеждам, с кого съм, къде съм и какво правя. Докато един портрет е много по-различно нещо. За да е добър, трябва да разказва твоята история, да показва твоята същност и да предава твоята емоция.

*Проектът на Вили Пефтичева „Gorgeous & Shine Portraits”  може да видите във видеото: