Соня Тончева: Добрата медицинска сестра е подготвена, добронамерена и коректна

07:50, 22 яну 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
Проф. Соня Тончева е директор на филиала за подготовка на медицински сестри и акушерки в Шумен на Медицинския университет във Варна. Професионалната й кариера е свързана с бившия Медицински колеж в града, където дълги години е била преподавател и директор. След закриването му през 2005 г., проф. Тончева стана част от академичния състав на Медицинския университет във Варна и ръководител на катедра „Здравни грижи”. ​

Научните й интереси са в областта на сестринството и здравните грижи. Била е научен ръководител на 5 национални форума по здравни грижи и има над 30 участия в конгреси и конференции в страната и чужбина. Автор е на учебници и практически ръководства за обучение на медицински сестри и акушерки. Носител е на престижни награди за научни приноси към сестринството в България, сред които и сребърен орден на БЧК, плакет „Флоранс Найтингел" и почетен знак и диплом на Медицински университет - Варна.

Проф. Тончева, възстановяването на филиала за медицински сестри в Шумен беше дълго време кауза на много хора - областни управители, общината, преподаватели, лекари, общественици, дори на целия град, бих казала. Минаха шест месеца от откриването му, как се развиват филиала и оправдаха ли се очакванията ви?

Сега сме в първата сесия, момичетата са много мотивирани. Не искам да звучи клиширано, но моите очакванията са надхвърлени.

Ректорът на Медицинския университет смята, че разкриването на филиала не е разход на университета, а по - скоро инвестиция, защото това са търсени кадри. И той иска тези структури да са модерно оборудвани и да създават максимално добри условия за обучението на сестрите и акушерките. А то никак не е просто. Сега нещата са много различни от едно време, тогава се учеше 2 години, сега – четири. Сестринското образование вече е различно като срок, академична подготовка, Законът за висшето образование поставя много високи изисквания.

Кои според Вас са качествата на добрата медицинска сестра?

Тя трябва да има много широка подготовка в областта на медицината до нивото на изградени компетенции, успоредно с това да има готовност да даде подкрепа на  пациента- съчувствие, милосърдие. Даже има един дебат дали да се нарича медицинска или милосърдна сестра.

Мисля, че по-добрият вариант и съвременното звучене е названието на професията да е „Медицинска сестра”, защото водещо е академичното образование и професионалната подготовка на сестрите. Всичко това се учи- как да комуникира с пациента, как да разговаря с близките, да бъде добронамерена, коректна.

Освен професионалните умения, медицинската сестра трябва да развива и личностни качества – издръжливост, морал и интелектуални качества, защото сестрите участват и в много проекти и изследователска работа.

Това е другата ми кауза – работата на медицинските сестри да получи признание, защото у нас лекарите все още са в една инерция по отношение на оценката и взаимодействието със сестрите. Те продължават да ги разглеждат като една зависима изцяло професия. А сестрата е много сериозен ресурс, с който разполага здравната ни система.

Български проблем ли е това отношение към медицинските сестри?

В много страни има призната автономия на сестрите  в рамките на компетенциите им. А тук тази автономия е борба на асоциацията, на съсловието, все пак един период трябва да мине на самоосъзнаване. „Старите” сестри работят точно по този модел на подчинение, където докторът е цар.

Сега обаче медицинските сестри могат да правят кариера, законът създава тази възможност. Например - завършва нашето базово образование – 4 години бакалавър и става сестра. После са създадени възможности за магистърска програма – тя отива и става магистър по управление на здравни грижи. Ако няма тази степен не може да стане нито главна, нито старша сестра в практиката, може да работи само като редова сестра.

Випускниците ни могат да се насочат и към преподавателска кариера и да правят докторати след завършената магистърска степен. Имам в момента 10 докторанти, които са със сестринско образование като база. Има момичета, които идват с ясни намерения за кариерата си.

Аз също може да съм пример в това отношение, защото първо завърших за медицинска сестра, след това биология, социални дейности, направих докторат в областта на сестринството, станах доцент и след това професор. Но съм тръгнала от базовата подготовка на сестрата.

Разбирам, че предлагате възможност за развитие в България, но имате ли усещането, че повечето от тях искат да се реализират в чужбина?

Има такива нагласи. Но ние не бива да се изненадваме от нещо, което е решено и заложено в присъединителните документи. Подготвяме специалисти, които могат да работят в целия ЕС. В резултат на това ние станахме бакалавърска програма, защото здравеопазването е една стратегическа област. Европеецът иска като дойде тук да си харчи парите, ако го тресне един инсулт, да получи същото качество на грижи, каквото в Лондон.

И в този смисъл това е един страхотен шанс за съсловието, за уеднаквяване на дипломите. Предишните дипломи на сестрите, трябваше няколкократно да се променят, понеже образованието, което са получавали е било средно, после полувисше.

Няма друго съсловие така омерзявано в България, защото сестри, които бяха завършили „средно”, трябваше да „доучват” и да се явяват на държавни изпити, за да се изравнят с колежките си полувисшистки. Това вече е изживяно слава богу.

Предвиждате ли увеличение на преподавателския екип в Шумен?

Засега не, защото една част от лекциите вървят по телемост. Университетът купи апаратура за милиони левове, имаме две зали оборудвани. Чете си професорът лекцията във Варна по телемоста и в реално време го слушат във филиалите Сливен, Велико Търново и Шумен.

Студентите могат да задават въпроси, а преподавателят общува с аудиторията и лекцията се записва.

Част от упражненията, например по анатомия и физиология се провеждат в университета във Варна, студентите ходят до там. Друга част от упражненията се водят в Шумен от лекари от МБАЛ. Например гастроентерологът д-р Иванов води упражненията със студентите. Много държа да има присъствие на лекари от Шумен в обучението и използвам всички възможности.

Задължително по европейска директива съотношението теория/практика трябва да е минимум 50:50. Като практиката може до 10% да надвишава теорията.

Учебната практика е 150 часа в първия семестър, още на третата седмица от началото на обучението студентките влизат в реална работна среда в болниците. Вторият семестър практиката е 180 часа. Няма дисциплина, която завършва на текуща оценка. По Закона за висшето образование всичко е с изпити. На първата сесия сега първокурсниците държат 6 изпита.

Кои според Вас са най-големите проблеми на здравната ни система?

Мисля, че във всички аспекти на системата трябва да „се бръкне”. Има нужда от промени, но не казвам, че трябва да тръгнем от нулата, защото има много добри традиции, а за съжаление, доста добри неща се затриха.

В годините назад- около 70-те, България е била модел, който Световната здравна организация е показвала на целия свят по какъв начин е обхванато населението. И какви са били възможностите за достъп до системата – селски здравни служби, трудови служби в предприятията, училищни медицински кабинети, поликлиники.

Разбира се, че има много грешки от миналото в болничното обслужване. Тези мастодонти, които бяха създадени, както и прележаването с месеци там с неясни диагнози, все пак болниците не са санаториум.

По цял свят, където съм ходила, хората се опитват да съкратят болничния престой, но инвестират в профилактиката. Докато ние тотално я неглижираме. Хората вече по някакъв начин приеха идеята за реформите в извънболничната помощ, въвеждането на личните лекари.

Когато стартираха промените през 2000 година, аз бях оптимистично настроена по отношение на сестрите. Мислех, че ще ни разрешат автономията. Ние сме единствената страна, може би в целия свят, без да съм крайна, която няма осигурена здравна грижа за инсулти, за стари хора в домашни условия.

В чужбина например, болният с инсулт получава персонална сестра. Във Франция, сестрата е в общественото здравеопазване, което покрива извънболничната помощ и получава за труда си възнаграждение от здравната каса.

За да стане това у нас, са необходими законодателни промени. Първо трябва да бъде призната автономията на сестрите за компетенция. Здравната система в България от тези инатлъци и безумия се лишава от ресурса на сестрите. Другото недоразумение според мен са клиничните пътеки. Да, съгласна съм трябва да се оптимизират, да се съкращава престоят, обаче не може на вратата на болницата, да кажеш на близките на човек с инсулт: „Вие, тука ще престоите 7 дни, пътеката е толкова”. Ами той на седмия ден инсултът е наникъде. Обаче с едно одеало го тръсват на семейството му да си го прибират и той много не издържа човекът и си заминава от този свят. И тука това е тъжното.

Какво е нужно, за да се случи промяната?

Задължително в основата й е политическата воля. Но и много правителства в света са си тръгвали заради здравната реформа. Ето пример от последните дни, имаше промоция на Медицинския университет в София. Колкото лекари завършват, толкова в момента заминават за чужбина. Можеш ли да останеш безразличен към това, ако си министър на здравеопазването например и така се лишаваш от ресурса си? Лекар не се става за един ден. Ето и сестрите – учат четири години.

Смятате ли, че се възражда интересът към специалностите „Медицинска сестра” и „Акушерка” и коя е по-предпочитаната от двете?

В световен план има дефицит на сестри, според мен и тук интересът е по-голям към сестринската професия, защото има по-широка реализация. Една сестра може да работи в хирургия, кардиология, ортопедия, урология. Докато акушерката – само в гинекология, акушерство, в родилно и в извънболничната помощ с някой АГ доктор в кабинет.

Това се промени обаче с годините. Преди акушерките учеха повече -3 години, а и влизаха с по-висок бал. Освен това в миналото акушерката можеше да работи на сестринско място, сега обаче това е невъзможно. Това просто са две различни професии.

Мислите ли как да бъде организирана предстоящата кандидатстудентска кампания?

Когато стартирахме, нямахме време за кампания, сега тази година ще я организираме – март месец ще направим дни на отворените врати, а в рамките на Дните на Шумен през месец май, ще организираме пак посещение и реклама на филиала.

За 2016 г. ще приемем 20 акушерки и 20 сестри, даже университетът има виждане да се разширява капацитета на филиала. Смятам, че винаги ще има кандидати, регионът е голям. Освен това има традиции, има добра шуменска школа за подготовка на сестрински кадри в годините назад.

Има ли още нещо, което може да се направи по базата на филиала?

Искам да довършим студентския клуб на приземния етаж, а също и да се оборудва фитнес. Освен това бих искала да ни бъде предоставен и третия етаж на сградата, който е свободен след изнасянето на отделението по физиотерапия.